Молитвата е радиостанцията на бойното поле в света. Тя търси от Бога помощ. Призовава за войнско разгръщанен и прицелна точка. Търси защита и въздушно подкрепление. Иска огнева сила за взривяване, за да отвори пътя за Словото. Очаква чудотворно изцеление на ранените. Моли за припаси и подкрепления.

Мястото на молитвата е на бойното поле в света. Тя е свързочна линия за духовна война, а не вътрешен телефон, който да увеличава удобствата на светиите.

Една от основните причини тази „линия“ да е неизправна в ръцете на християните войни е, че мнозина са станали дезертьори.

След няколко години по рафтовете на магазините ще има супер плодове. Те ще бъдат с повишено съдържание на антиоксиданти, особено зеаксантин – вещество, необходими за защита на очите от слънчевата радиация.
Зеленчуци го произвеждат в големи количества в листата за защита от въздействието на ярка светлина.
Елизабет Ломбардия от университета в Колорадо разказва, че новото поколение зеленчуци е предназначено за отглеждане на такива в космическата станция, но същата технология може да се прилага и на Земята.
Засега космическите технологии са били тествани в зелените листни зеленчуци, тъй като те най-лесно да растат на закрито и ежедневно са изложени на ярка светлина.

Има хора, които непрекъснато говорят. Навярно се сещате веднага за някого. Те коментират и това, за което не е нужен коментар. Реагират на неща, за които е излишно да се реагира.

Единствената защита от такава канонада е да им се натисне „стоп“ бутона.

От друга страна има хора, които са тихи и изглеждат вглъбени. Те не са свенливи, просто не обичат да издигат глас.

Когато такъв човек се намеси в дискусия или се изкаже по определен въпрос, другите обикновено наострят уши.

Тъй като той не говори често, когато го прави, приема се, че е казал нещо важно и с тежест.

Изучаването на отпадъци от враните дало възможност да се разбере, защо хората все по-трудно спират разпространението на смъртно опасни микроби, съпротивляващи се на въздействието на антибиотиците.
Оказало се, че 2,5 % от отпадъците, събрани в щата Масачузетс, съдържат микроби, устойчиви на ванкомицин – мощен антибиотик, който често се явява последно средство за антибактериална защита. Генът отговарящ за противодействие срещу ванкомицина в дивата природа се среща много рядко, за това това откритие е много важно.
В светлината на тези констатации възниква въпроса: Как човек ще предотврати размножаването на супербактерии в такива условия, а също и заразяването от други животни? Един от начините е да се следи за появата им в отпадъците. Но проблема е в това, че е трудно да се проследи движението на птиците.
Според изследователите, заради високата мобилност в организма на птиците микроби попадат от къде ли не. Днес те могат да бъдат на депото, друг ден на засаден парцел. Опасността идва от там, че враните живеят в непосредствена близост до хората. И въпреки, че риска е много малък, не трябва да се пренебрегват правилата за личната хигиена.

Да забравим….. Навярно това е начин да защитим човешката си памет. Информацията около нас е толкова много, хората също и ние инстинктивно се стремим да ограничим своето общение с близките до нас.
Няколко стотина приятели в социалните мрежи, направо фантастично ….. Дори пълноценно не можем да общуваме със всеки един от тях.
Няколко десетки приятели в реалния свят, родители, съпруг, деца, някои роднини, колеги в работата, това е нашият кръг на общение, които искаме да разширим, но всеки си има своите притеснения, семейство и работа.
Постепенно приятелите се превръщат в познати, а след това напълно изчезват.
Понякога на тяхно място идват нови, но в сърцето ти се образува празнота. Човек излиза от живота ти и няма с кого да го замениш. Първоначално страдаш и преживяваш, а след това започваш да забравяш. Първо забравяш телефона му, после кога е рождения му ден. Остават само предметите, които ти е подарил, но и те стареят, чупят се или просто губят своята история.
Амнезията започва своето победно шествие и приятелят ти умира. Физически той съществува някъде, дори можеш да го срещнеш, но психологическата връзка е приключила.
В момента, когато човек престане да заема важно място в живота ни, може да ни стане неприятен. Познавам хора, които запазват старите си контакти, независимо от всичко. Те честитят рождения ден на бившите си съученици, колеги по работа,….. навярно това е начин за психологическа защита.
В крайна сметка, човек е жив, докато има поне един приятел.