Специалисти от немската компания Koziol са приложили в действие поредната своя идея. Това е малка вещ, предназначена предимно за любителите на кафе и чай.  Mini Cup Carry-All е оригинална чаша с пластмасова торбичка Lilly. В комплекта влиза чашка с две разноцветни чанти.
В чантичките има специално място, където могат да се закрепват чаши, ваза с цветя или свещник. А в самата чанта може да се постави захар или бисквити за чай и не само това. Може да я изпълните с кибритени клечки, игли, копчета  с други думи всякакви малки неща.

Захарният сок от клена е открит от мързеливи жени. Така гласи една стара индианска легенда на ирокезите.
Тези жени не отишли да налеят чиста вода от далечния извор, а нарязали кората на най-близкия клен и напълнили съдовете с неговия сок. Те се прославили като най-опитните готвачки. Всичко приготвено от тях било вкусно и сладко.
Най-много захар се съдържа в сока на захарния клен. Наричат го още „захарно дърво“. Съдържанието на захар в сок му достига 3 процента.

Японските жени живеят най-дълго. През по-голямата част от живота си запазват стройността на фигурата си и свежестта на кожа си.
Къде се крие тайната за дълголетието и жизнеността им?
Ако смятате, че те използват някаква вълшебна диета, жестоко се лъжете. Интересното е, че традиционата японска кухня има голяма значение за здравето на нациата, особено за жените.
Самите японци си имат „златни“ правила за храненето.
На всяко ядене се взимат малки порции от разнообразни продукти. Редовната японска трапеза включва от 5 до 30 ястия в различна комбинация. Приготвянето на храната в Япония прилича на рисуването на картини и съчиняването на хайку. Всяко нещо има значение и дълбок смисъл. Храната се предлага на малки красиви чинийки, поотделно. Порциите са малки и се поглъщат бавно и този процес се контролира от ума. Японците не се придържат към разделно хранене.
Слабата термична обработка гарантира запазването на витамините в храната. Продуктите могат да бъдат малко варени, леко запечени и едва запържени. Повечето от храните се готвят в автоклав или микровълнова печка. Например соевата супа я варят само две минути, иначе биха разрушили витаминия комплекс, влизащ в състава на супата. Много от продуктите в японската кухня се употребяват в суров вид. Рибата се пържи на грил или се консумира сурова.
Вместо хляб в Япония употребяват кафяв ориз. Той е основа на японското меню.
Употребяват предимно риба, ориз, соя, плодове, зеленчуци, зелен чай и цитрусови плодове. Акцентира се на рибата и морските дарове. Яде се не повече от едно яйце на ден и се пие половин чаша мляко. Никакъв бекон, наденица или хамбургер, само пресни зеленчуци, репички, марули, годни за консумация водорасли и соевото сирене тофу.
Зеленият чай е богат на антиоксиданти и витамините C и E, които дават жизненост и енергия. В XIX век японците заимствали привичката на китайците да пият зелен чай и от тогава чайната церемония напълно се е вплела в японската култура.
Миниатюрните им десерти са печени предимно с плодове и оризово брашно.Японките обичат пудингите, но ги консумират на малки порции. Те никога не добавят към десертите си олио и млечни продукти, а захар употребяват три пъти по-малко от жените в западните страни.
Любимите японски деликатеси на японците са желетата, предлагани в различни разновидности. От желатин се приготвя японския мармалад „екан“, а също така различни празнични десерти с добавка на свежи плодове и напитки.
Японската кухня е своеобразно приобщени към природата.

Соевата майонеза е полезна храна. Тя може да бъде алтернатива на обикновената. Лесно се приготвя.
Една чаша сухо соево мляко се смесва с чаша и половина вряща вода. Разбива се докато масата стане хомогенна, за целта може да използвате и миксер.
Добавя се 1-2 чаени лъжички горчица, щипка сол и една чаена лъжичка захар.
120-130 г олио се влива в получената маса на тънка струйка, по време на разбиването. Накрая се прибавя 1 супена лъжица 9-процентов оцет.
Получената майонеза може да стане доста гъста, за това долейте малко вряла вода и отново я разбийте.

Има различни версии относно изобретателя и мястото на създаването му.
Жителите на Италия смятат, че те са направили това лакомство. Според тях това се случило преди хиляди години. Реколтата била лоша, а вредителите доунищожили почти всичко останало. Останали в запасите им само бадеми и захар. От тях хората направили смес, чрез която да преживеят трудното време.
Жителите на Германия имат свое мнение по въпроса. Те твърдели, че през гладната 1047г. в Любек нямало никакви продукти. Имало само бадеми и захар. Така при тях се появил марципана.
На остров Сицилия си имат своя легенда. Манастира в Палермо си има своя собствена градина. След прибиране на реколтата там очаквали важни гости, а градината изглеждала много тъжна.
Монахините направили смес от бадеми и захар и от нея оформили различни фигурки. С тях окичили дърветата в градината.
На устроеното угощение на всички много се харесали фигурките. Така марципана станал отличително лакомство за острова.