Какво е направено от захар, превозва четири човека и се движи със скорост 80 км/ч?

Биоразложимата кола, ще стане нов етап на екологичния мониторинг.

Пътническата електрична кола е създадена от студенти в Холандия. Тя е направена от смоли, извлечени от захарно цвекло и е покрита с листа от лен.

Само воланът и окачването не са от биологични суровини.

Структурата на автомобила, който са нарекли „Лина“, има същата специфична якост като стъклопласт и тежи 310 кг.

Прототипът не е преминал техническите тестовете, тъй като материала „не се огъва като метал, а се чупи“.

Изискванията да се съкратят замърсяванията на въздуха и усилията да се спрат климатичните изменения са подтикнали автокомпаниите към разработки на алтернативен дизайн.

В Мордовия съществува популярния израз: „да отидат да Ардатов“, която може да се тълкува като обида.

В ерзенския език „обиждам се“ е в унисон с майданското името на града „ордатомс“.

Интересното е, че в Мордовия съществува населен пункт Ардатов.

В Мордовия има цели три Майдана: село Бокова Майндана, Поляци Майдана и Шева Майдана.

В република Мордовия приготвят уникална безалкохолна напитка, подобна на квас от захарно цвекло.

Тя се отнася към традиционната Мордовска кухня.

Приготвя се от смлян жълт кантарион, разрязани корените на захарното цвекло, които се поставят в пещта на слаб огън в продължение на един ден, а също така ръжено брашно, малц, хмел, вода, малко захар и закваска от дрожди.

Хрянът има специфичен силен вкус, който не се харесва от много хора, но полезните вещества в това кореноплодно растение са безпорни.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хран върху абцеси за бързо оздравяване. При отоци на шийните жлези са правели компреси с хран и ряпа, взети в различни количества и настъргани на ренде.

При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства. Сварявали са настърган хрян в квас от захарно звекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Хрянът е богат на много полезни вещества. Корените му съдържат синапено масло, захар, скорбинова киселина, богати са на минерални соли на калий, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта,  и органичните съединения.

От хрян се добива алилсинапеното масло, което се съдържа в листата и корените. Това масло има мощно бактерицидно действие, убива много видове микроби, буквално за няколко минути.

В корените на хряна има и лизоцим,това е белтъчно вещество действащо като антибиотик. У здравия човек лицозимът се съдържа в слюнката, в лигавицата на устата и очите. При болестни състояния обаче това вещество се разрушава и хрянът помага за възстановяването на запасите от него.

Хрянът добре повлиява при простуда и грип, в такива случаи е добре да се поема пресен сок от корените му с добавка на мед,

Хрянът благоприятства лечението на заболявания на дихателните пътищата. Дъфченето на парче хрян унищожава бактериите, които предизвикват кариес.

Хрянът убива бактериите и при болести на стомашно-чревния тракт. Компреси с хрян действат отлично и при болести на ставите.

При високо кръвно налягане, виене на свят и болки в гърдите се прилага следната рецепта: В половин литър вода се слагат две супени лъжици мед, 2 супени лъжици оцет и 20 скалидки чесън. Сместта ври на бавен огън в продължение на половин час. Кисне един час и се прецежда. Вземат се по 2 супени лъжици 3 пъти на ден преди ядене.

Коренът на хряна се използва като зеленчук или смлян като подправка и е бил използван за горчива подправка в ястието за Пасха в някои еврейски общности.

Хрянът, понякога смесен със сметана, се сервира с печено или варено говеждо месо или кренвирши, както и с пушена риба.

Използва се в някои видове горчица. В България се сервира настърган в оцет към свинска пача.

Прекомерната употреба на хрян не се препоръчва, защото дразни лигавицата на стомаха и червата и понякога може да предизвика дори нервно разтройство.

Корените на хряна почти нямат аромат. Когато се нарежат или настържат обаче дразнят синусите и очите. След като се настърже, ако не се използва веднага или смеси с оцет, коренът потъмнява и става неприятно горчив, ако се изложи на въздух и топлина.

При варене ароматът на хряна се загубва и затова той трябва да се прибавя в ястията накрая.

Веднъж Наполеон попитал Ж.Кювие, виден френски натуралист:
– Възможно ли е във Франция да се отглежда захарно цвекло?
Кювие се впуснал в продължителни теоретични разсъждения. Наполеон попитал отново. Вместо ясен отговор, чул теоретични умувания.
Тогава императорът прекъсна натуралиста:
– Г-н Кювие, ако видите сенатор Бертоле (известен френски химик по това време), помолете го да ми каже дали е възможно да се култивира захарно цвекло във Франция?
Историците не са оставили никаква информация за това, дали Кювие е осъзнал, че теоретичните аргументи са валидни и полезни във всяка ситуация, освен в тази, при която се изисква незабавно и отговорно решение.

Захарта получавана от захарна тръстика е намерила път към Европа благодарение на Александър Велики. Тази скъпоценна суровина била донесена от него след пребиваването му в Индия.
След падането на Римската империя спира вноса на захар. Нейното внасяне се възобновява едва през 10 век, благодарение на контактите с ислямския свят.
Поради това, че захарта не се е произвеждала в Европа, цената й е била доста висока. На много места вместо захар са употребявали мед.
След развитието на колониалната търговия захарта става по-евтина и по-достъпна. Англия през този период била ключова фигура в международната търговия на захар. И въпреки това потреблението на захар от един средно статистически  англичанин не надвишавала 500 грама за година.

В средата на 18 век немският учен Андреас Маркграф открива начин за получаване на захар от захарно цвекло. През 1802г. е бил открит първия  завод произвеждащ захар от цвекло. Конкуренцията от колониалните търговци умело пресичала всякакви начини за разпространението на захар получена от захарно цвекло.Положението се променило едва по време на Наполеоновите войни.

Когато през 1805г. английският флот блокирал континентална Европа, захарта станала отново много скъпа и недостъпна.

Едва през 1813г. Наполеон разпоредил да се строят предприятия, в които да се преработва захарно цвекло, за да се задоволят нуждите на хората от захар,  тази така необходима суровина за човека.
Именно на Наполеон дължим широкото разпространение на евтина захар получена от захарно цвекло в Европа.