Слънцето печеше. Птиците пееха. Животът си вървеше, но Мехмед Али си отиваше. Отдавна се бе залежал, но чувстваше вече, че иде края му.

Спомените го връщаха назад, когато беше млад. Тогава живееше в България, а мечтаеше да живее в Турция.

Мечтата му се сбъдна, но не по начина, който очакваше. Властите поискаха от членовете на семейството му да си сменят имената с български, но те не пожелаха. Тогава дойде заповедта:

– В срок от 24 часа да напуснете страната.

Мехмед не можеше да вземе всичко със себе си, особено златото и накитите. Пътищата бяха несигурни. Затова почти цялото си богатство закопа в градината и замина.

През всичките години до сега два пъти ходи в България, но златото си остана закопано. Обстоятелствата не му позволиха да си го прибере, а сега умираше.

Изведнъж се сети за Юмер, тогава при изселването бе малко момче, което помагаше в къщната работа в дома му. При идването си в България, Мехмед се бе срещал няколко пъти с него.

Юмер си бе останал все така добродушен и отзивчив, а сега се казваше Юри.

И Мехмед реши:

– Ще напиша писмо до Юри и ще му разкажа от къде и как да изкопае златото. Той е добър човек, нека се възползва от него.

Той написа писмото и го изпрати в България.

Един ден пощаджията мина край дома на Юри и извика:

– Имаш писмо от Турция.

Юри взе писмото и се почеса по главата:

– Кой може да ми пише от Турция? Сигурно е дядо Мехмед …… друг не може да бъде.

Но сега за младият мъж изникна проблем. Той бе ходил на училище, но така и не се научи да чете.

– Кой сега ще ми прочете писмото, – въздъхна тежко Юри.

Повъртя се из двора и видя комшията си Стоян.

– Бате Стояне, – извика Юмер, – получих писмо от Турция, моля те ела да ми го прочетеш.

Съседа се съгласи веднага. Прегледа писмото и заклати глава:

– Какво да ти го чета, тоя дето ти го е писал, само те псува.

– Че защо ще ме псува, той бе много добър с мен?

Но Стоян не дочака Юри да свърши размишленията си, а разкъса писмото и го хвърли огъня, който бе запален на двора.

Така Юри не разбра, какво му бе написал дядо Мехмед.

След време се чу, че Стоян забогатял. Фирма си направил, купил апартамент на сина и дъщеря си.

А хората клатеха глава:

– Стоян беше гол като пушка. От къде са му паднали пари та и бизнесмен стана?

На християните се казва да не обичат света. Но какво означава думата „свят“? Често хората отговарят неправилно на този въпрос.

Светският дух е светоглед, специфична атмосфера, която прониква в цялата човешка общност. В този светоглед човек е по важен от Бога и Неговите заповеди.

Хоризонтът в този свят е ограничен, не допуска мисли за Бог или вечността.

Той има хиляди различни проявления – в навиците, в егоистичните удоволствия, в стремежа към материалните неща, в прекомерната амбиция, в самоизявата за сметка на другите.

Нужно е да избягваме всичко онова, което Бог приема за грешно, тук не може да има никаква неяснота. Но някои аспекти на ежедневието не са непременно грешни сами по себе си, те стават грешни само когато злоупотребяваме с тях.

Ако нещо е приятно, не е задължително да е лошо. Например,  амбицията е присъща характеристика на един силен характер, но прекомерните амбиции са разрушителни.

Бъдете внимателни, така че светския дух да не проникне в живота ви. Библията ни предупреждава: „Не любете света, нито каквото е на света“.

Даниел след като чу заповедта на царя, разбра, че за това е нужно не обикновена молитва. Царството висеше на косъм. Царят не мислеше ясно. Той бе на път да убие всички в двора си. Така че Даниел организира своя молитвен екип.

Смятате ли, че подобно на Даниил, от молитвените ви партньори зависи нещо, когато животът ви стане труден?

Времето да си създадете молитвен екип, а не когато се случи нещо лошо. Трябва да имате тези партньори готови, когато се зададе кризата.

В един момент, ще настъпят трудните времена. Ще бъдете помолени да се справите с невъзможни задачи.

На колко приятели ще се обадите, когато сте изправени пред невъзможното?

Вие не се нуждаят от много хора. Но ви трябват четири или пет приятели, които ще ви подкрепят, когато животът ви излезе извън контрол.

Идолопоклонството е строго забранено в Библията. Една от десетте заповеди казва: „Не си прави кумир ….. да не им се кланяш нито да им служиш …“

Но кумир и идол може да стане почти всичко, което ние почитаме и му служим вместо на Бог. Това може да бъде успех, удоволствие, собственост, пари и всичко друго, което може да завладее живота ни.

Всички тези неща не са непременно лоши сами по себе си, но когато те станат нещо много важно за нас, те стават идоли.

Библията забранява поклонението на идолите по две причини.

Първо, те са фалшиви богове. И не могат да ни спасят или да променят живота ни към по-добро.

На второ място, идолите ни откъсват от Бога. Те заемат Неговото място в сърцето ни. В резултат на това се отвръщаме от Него и вече не можем да Го признаем и да Го обичаме, както трябва.

Покланяш ли се на един от тези идоли? Не допускай такова нещо в живота си.

Бог ни е заповядал: „Да нямаш други богове освен Мене“.

Да, това английско издание излязло в историята точно под това име: The Wicked Bible. – „Нечестивата Библия“.

Тя била отпечатана през 1631 г., лишена от лиценз и глобена за огромната сума в тези дни 300 паунда.

И всичко това заради една малка грешка, една пропусната дума.

В заповедта: „Thou shalt not commit adultery“ – „Не прелюбодействай“ била изпусната думата „not“. Така че вместо „не прелюбодействай“ изуменият читателите е открил точно обратното – „прелюбодействай“.

Това издание днес се оценява много високо. Почти целия тираж тогава бил изгорен.

Разбира се, колекционерите не се замисляли над смисъла на самата заповед, за тях е важно рядкостта на изданието. По същия начин високо се ценят тези марки у филателистите, на които има грешки.

Кой и защо е направил тази грешка в далечния 17 век не знаем точно. В края на краищата има само текст. Възможно е набиращият текста да е бил уморен, коректорът да е пренебрегнал ….