В копъра се съдържат два вида лечебни компонента монотерпени и флавоноиди.

Летливите вещества съдържащи се в копъра могат да помогнат за неутрализирането на някои видове канцерогени.

Копърът има антибактериално действие.

Като източник на калций играе важна роля за намаляване на костната загуба, която се появява след менопаузата и при някои болестни състояния като ревматоиден артрит.

За лечебни цели  се използват зрелите плодове и цялата цъфтяща надземна част в свежо състояние. Действието му е газогонно, подтискащо централната нервна система. Действа успокояващо до сънотворно.

При деца с ленив стомах, безапетитие, запек с колики, задръжка на газове стимулира храносмилането, подобрява апетита, премахва коликите.

Има отхрачващо средство при бронхити и коклюш.

Копърът е подходящ най-вече за подправяне на салати, сосове и ястия от картофи и риба.

Добре се съчетава на вкус с ментата и ригана.

Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява млечните и майонезените сосове, маринати и сирена.

Използва се при приготвянето на туршии, стерилизирани краставички и таратор.

Подходящ е за подправянето на зеленчукови блюда, като тиквички, пресни картофи, зелен фасул, зеле, на постни супи. За шведите копърът е национална подправка.

Копърът може да се дъвче за по-добър дъх на устата.

Като подправка се използва както изсушени плоски плодчета – семена, така и свежи финни листенца и корените на растението. Коренът е много по-ароматен от изсушените семена.

Високата температура унищожава аромата му, ето защо се слага в ястия към края на готвенето.

Рано или късно небето се забулва от облаци, както и неблагоприятните случай помрачават живота ни. Но ако сме съпричастни на Божията благодат, ние не трябва да се отчайваме.
Също като изралтяните ние преминаваме през пустинята, за да отидем в обещаната земя.
Възможно е сега някой от нас да вървят в духовна пустиня. Това може да бъде разрушен брак, финансова загуба, силно разочарование или неизлечима болест. А може това да е пустинята на греха и съмненията.
Но Бог е винаги до нас, даже и когато сме в пустинята. Той върви пред нас, ръководи и ни вдъхновява.
Бог приведе изралтяните през пустинята, това означава, че и нас ще ни приведе, в каквито и затруднения да сме попаднали. Нужно е само да Му се доверим.
Нека винаги да помним: „…. Той е живият Бог, Който е утвърден до века, и Неговото царство е царство, което няма да се наруши, и властта Му ще трае до край“.

Представител на регионалния бизнес Олег Марковчук е разработил ново устройство за златодобиване. Чрез него се извлича от рудата 20-25 % повече благородни метали.
Разработката е на омския инженер Олег Марковчук. Тя помага на миньорите да добиват 25 % повече злато и благородни метали. Устройството сортира малките късове злато и намалява загубата на ценни метали.
През пролетта на 2014 г. първият прототип докарали в Магадан. Златотърсачите оценили изобретението и помолили за модул през новия сезон.
Стойността на модула е 1 милион рубли. Той се самоизплаща за 1,5 месеца. Миньорите от цяла Русия и близките страни са се наредили на опашка за да го закупят.
Единственият конкурент, който напомня на устройството на инженер Марковчук е американският апарат Кнелсон. Апаратът на Кнелсон също очиства рудата, но загубата на злато е по-голяма. Рудата се промива няколко пъти на час. Освен това, Омската разработка работи без допълнително обслужване няколко дни.

В Норвегия можеш да се преместиш от едно място на друго само през планинаки терен или с ферибот през фиордите.
За това съвсем не е изненадващо, че имено в тази страна се намира най-дългият пътен тунел.
Той е наречен Лердалски тунел. Общата му дължина е 24,5 километра.
Една от отличителните му особености е наличието на три изкуствени пещери, който условно делат тунела приблизително на четири равни части.
Основната цел на тези пещери е да премахне умората на шофьора от еднообразието зад стъклото и да премахне загубата на концентрация.
Изобщо, в Норвегия до сега има около хиляди пътни тунели, няколко десетки, от които са под водата.
Общата дължина на всички тунели е 800 километра.

Елена наблюдаваше как сина ѝ растеше и се превръщаше в буйно малко момче. С няколко жени тя често посещаваше домовете, които имаха нужда от помощ. Носеха им храна, шиеха им дрехи, разговаряха с хората за болките и незгодите им в живота.

В сърцето си Елена усещаше болезнен копнеж за дете. искаше да създава нещо, да отглежда повече деца.

Един ден тя сподели отчаянието си с отец Николай:

– Съпругът ми иска още синове, но не знам как бих понесла нова загуба. Трудно ми е да приема още една смърт.

Елена наскоро бе пометнала за втори път. Първият път тя беше едва във втория месец, но преди три седмици синът ѝ се изсулил от нея, малко преди да влезе в седмия месец.

– Знаете, че несигурността не е характерна за мен, – каза Елена, – но въпросът за изгубените бебета остава за мен голям провал. В сърцето ми се води страшна битка, разбирате ли?

– Така се е случило, – каза отец Николай, – Не знаем защо е станало това, но ако роптаем и обвиняваме себе си, това ще ни помогне ли? По-добре иди при съпруга си и вярвай, че Бог ще реши, кое е най-доброто.

На Елена ѝ бе много трудно, болката и мъката сковаваха душата ѝ.

Сподели терзанията си със съпруга си:

– Ами ако Бог ме наказва за безпирните ми ламтежи и амбиции?

– Бъди търпелива, – каза съпруга ѝ. – Всичко ще си дойде на времето. Ще имаме обширен дом и много деца така, както сме го искали.

Майката на Елена често ѝ казваше:

– Искам да родиш още едно дете, за да мога да го държа и бавя, преди да съм остаряла твърде много.

А баща ѝ веднъж каза:

– Причина за всичко е твоето своенравие и старата ти скръб, която трови утробата ти. Ти искаш да градиш кариера и да бъдеш майка. Една жена трябва да се грижи за дома и семейството си. Остави на мъжете да се занимават с останалите неща.

Елена искаше да успява навсякъде, и в дома си, и в работата си. Беше убедена, че ще може да се справи, но не искаше да спори с баща си, той нямаше да я разбере.