Бързо и своевременно  можем да съберем реколтата, ако имаме голямо количество техника, добро снабдяване със запасни части, горивни и смазочни материали и обезателно наличие на добро и без дъжд време. Всичко това едновременно не се случва.

Учените от Воронеж са измислили какво да правят в такава печална ситуация. Те предлагат класовете да се обработят с ПВА лепило. Това предотвратява падането на зърната от класовете и намалява загубите на зърно.

Всичко това трябва да се направи, когато класовете влязат във фаза „восъчна зрялост“ – зърното е почти узряло, но все още не се рони.

Откъде да се вземе допълнителна техника и гориво за тази процедура, ако и двете не достигат, не е ясно.

Разбира се, трябва да се погрижим да отлепим зърната.

Изобретателите казват, че „за унищожаването на лепилото зърната трябва да бъдат подложени на силните удари вършеещите барабани в комбайните.

Колкото и странно да звучи всичко по-горе, за това е получен патент.

Загубите , понесени от глобалната икономика, се дължат на разходите за здравеопазването и намаляване на общата производителност.

Това се случва в богатите страни, но с развитие на бедните страни, този проблем ще стане и техен.

Изследванията също показват, че заседнал начин на живот увеличава риска от диабет, рак и сърдечни заболявания. Този начин на живот ежегодно довежда пет милиона човека до смърт.

За да се компенсират вредите от заседналия начин на живот, трябва поне един час човек да посвети на физическа активност, като ходене, каране на колело, …

Важно е да се увеличи физическата активност.

При тези, които имат заседнал начин на живот има по-голям риск за заболяване, отколкото при тези, които седят много по-малко от осем часа и много малко правят някакви упражнения.

В началото на април 1933 г. станало известно, че банковите сметки на Айнщайн в Берлин били конфискувани. Загубата на 30 хиляди марки не натъжила учения. Той се оказал достатъчно прозорлив, защото очаквал такова развитие на събитията.

От финансовата помощ на холандските си колеги Айнщайн се отказал, защото всички свои приходи извън Германия той превеждал по сметка в Лайден и в Ню Йорк, така че особени материални затруднения не изпитвал. Всеки, който го е познавал, знае, че ученият малко се интересува от битовите си проблеми.

Икономичната му съпруга Елиза убеждавала мъжа си да протестира и да привлече световното внимание към безчинствата на нацистите, за да получи някаква материална компенсация, но физикът решително се отказал, той не искал чрез влиянието си в света, да решава личните си неуредици.

Отнасяйки се към много житейски проблеми с хумор, Алберт и в този случай намерил повод да се пошегува:

– В Берлин оставих яхтата и приятелите си. Хитлер взе само първата, що се отнася до последните, явно е оскърбително.

На аерогарата майка и дъщеря се прощаваха. Девойката трябваше да лети, за това се прегърнаха.

Майката каза:

– Обичам те и ти желая достатъчно.

Дъщерята отговори:

– Мамо, твоята любов е всичко, което ми е нужно. Аз също ти желая достатъчно.

Те се целунаха и момичето тръгна.

Майката седна на една от пейките. Тя бе готова да се разплаче. Изведнъж се обърна към седящата до нея жена:

– Вие някога сбогували ли сте с някого, като сте знаели, че няма да го видите повече?

– Да, – каза жената. – Извинете, но защо се сбогувахте завинаги?

– Аз съм вече стара, а тя живее много далече. Следващият път ще прилети за моето погребение, – каза майката.

– Извинете, – каза непознатата жена, – не съм подслушвала разговора с дъщеря ви, но чух, че ѝ казахте: „Желая ти достатъчно“. Какво означава това?

Майката се усмихна:

– Това пожелание в нашето семейство е станало традиция. Когато казваме: „Желая ти достатъчно“, това означава:

Желая ти достатъчно светлина, за да бъде животът ти ярък.

Желая ти дъждовни дни, за да цениш по-добре слънчевите.

Желая то достатъчно щастие, за да цъфтиш.

Желая ти достатъчно болка, за да можеш да усещаш и най-малките радости.

Желая ти достатъчно победи, за да достигаш винаги желаното.

Желая ти достатъчно загуби, за да оцениш това, което притежаваш.

Желая ти достатъчно срещи, за да можеш да преживяваш по-леко разделите.

След тези думи тя се разплака и си тръгна.

Казват, че е необходима минута, за да намериш особен човек. Час, за да го оцениш. Ден, за да го обикнеш. И цял живот, за да го забравиш …

Веднъж между ученици възникнал спор за ползата от четенето. Едните смятали, че четенето е загуба на време, а другите не били съгласни с това.

Тогава решили да се обърнат към учителя си.

– Срещали ли сте в полетата на книгата набързо направени бележки, които са се оказали с не по-малко значение, отколкото самата книга? – Попитал учителят.

Учениците в знак на съгласие кимнали с глава.

– Животът, – казал учителят, – е една от тези книги.