По време на конфронтация между етническите групи в Бурунди, които са утихнали едва в последниет десетилетия, жителите на страната пробягвали големи разстояния на групи.
От една страна, за да изразходват натрупаната енергия, а от друга, ако се случи, да дадат заедно отпор на въоръжени групи.
През март 2014 г. президента Пиер Нкурунзиза забранил пробеците заявявайки, че по такъв начин някои хора прикриват своята подривна дейност.
Много представители на опозицията за попаднали в затвора заради тези групови пробеци.

9 февруари 1878 г. Граф Николай Игнатиев пристигна в Одрин. След подписването на Одринското примирие, на него се падна честа да представлява Русия в мирните ѝ преговори с Турция.
Той непрестанно крачеше напред-назад и високо изразяваше недоволството си:
– Не трябваше да спират военните действия. Това примирие съвсем не е навреме. Нашите войски все още не са преминали земите на Македония и Родопите, нали и те трябваше да бъдат включени в границите на българското княжество.
– Прекрасно знаеш, че това бързо подписване на примирието е изискано от Петербург, – опитваше да го връзумява някой от дипломатите.
– Една евентуалната окупация на Цариград от руски войски би осигурила много по-добри позиции на Русия по време на преговорите, – настояваше на своето Игнатиев.
– В Петербург са притеснени, страхуват се да не възникне война с Обединеното кралство и Австро-Унгария, – каза дипломата.
– Кой още ще участва в преговорите от наша страна, – попита Игнатиев, независимо от това, че не бе съгласен с решенията взети в Петербург.
– Александър Нелидов, началник на дипломатическата канцелария в Генералния руски щаб и съветник на посолството в Цариград. Ще бъде и княз Алексей Церетелев, той с очите си е видял безчинствата в българските земи, след погрома на Априлското въстание. Нали помниш, че замести Найден Геров в руското консулство в Пловдив. Той добре е запознат с проблемите на българите.
На 13 февруари в Одрин пристигна първият член на турската делегация, външният министър Сафвет паша. Две седмици по-късно пристига и вторият – Сабдулах бей, посланик на Османската империя в Берлин.
– До кога ще ги чакаме да се събират? – негодуваше един от руските дипломати.
– Не чу ли, британският флот е нахлул в Мраморно море? – обади се един от руските офицери.
– И това нявярно ги обнадеждава, – недоволно поклати глава дипломата.
Най- накрая бе дадено началото на самите преговори. След като си размениха своите пълномощия и намерения за добра и ползотворна работа започнаха.
Сафвет паша още в началото заяви:
– Империята ще осъществи изработените от Цариградската конференция реформи.
– Тук сме се събрали, за да уточним условията за мир, – намеси се един от представителите на руската страна.
– Подписването на договор ще има само ако се съберат всичките Велики сили и решат това.
Много приказки се изприказваха, но преговорите не вървяха.
Не веднъж се коментираше в руската група мудността на турските представители.
– Знаете ли защо Сафвет паша протака преговорите?
– Да, но не ги прекъсва, нали!
– Виж, той се страхува от ново руско настъпление към столицата.
– От друга страна се надява на помощ от страна на Обединеното кралство и Австро-Унгария.
Преговорите започнаха мъчително да се протакат. Руското правителство усети намеренията на Османската империя и за това предприе по-твърди мерки.
На 24 февруари бе изпратен отряд от 10 хиляди души край Цариград, а Главната квартира се премести от Одрин в Сан Стефано. Малко рибарско селище разположено на брега на Мраморно море, на около 10 километра от Истанбул.
Тактиката на сплашване не подейства и османските пълномощници продължиха да печелят време, очаквайки помощ или събиране на Великите сили.
Преговорите се ожесточиха.
– Възразяваме срещу предложениете граници за България и Сърбия, те откъсват значителна част от територията на империята ни, – спокойно обясняваше представител от турската страна.
Руските представители не искаха да отстъпят позициите си.
– Откъсването на македонските земи и Родопите би обезлюдило доста селища там. Не разбирате ли, че голяма част от населението, ще се придвижи към свободните български земи? Това ще наруши целостта на българския народ и решенията на Цариградската конференция.
На 25 февруари в Сан Стефано пристигна великия везир Ахмед Вефик. Продължиха обсъжданията относно границите на България, но до споразумение не се стигна. Преговорите се прекъснаха на 28 февруари.
Граф Игнатиев разярен уведоми главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич:
– Примирието трябва да се прекрати, не може повече така. По-добре е незабавно да подновим настъплението си.
– Но това би довело до война с Англия, – опита се да го успокои Николаевич.
Игнатиев реши да предприеме друга тактика. На 1 март заедно с Нелидов поставиха ултиматум на османската делегация:
– Или ще подпишете договора, или ще подновим военните действия.
Руската армия в околностите на Сан Стефано се строи на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите се възобновиха.
Руснаците решават всичко да приключи на 3 март. Това е своеобразен подарък на руската дипломация към император Александър II, който се възкачва на престола на 3 март 1855 г., а през 1861 г., на същата дата подписва декрета за отмяна на крепостното право.
Представителите на руското командване започнаха подготовка за тържествения момент още около обяд, когато разквартируваните в околностите на Цариград руски части бяха строени с пълно бойно снаряжение.
На войниците бяха раздадени по 100 патрона и всички очакваха или да се обяви краят на войната, или да се издаде заповед за навлизане в Цариград. На няколко пъти частите се разпускаха и отново строяваха.
От Цариград със специален вагон пристига и адютантът на султана.
Напрежението нарастваше. След дългото очакване, едва около 17 часа сред официалните лица настъпва раздвижване, а сред тълпата местни жители, наблюдаващи с любопитство случващото се, се разнесе вестта за подписания мирен договор.
Радостен вик се разнесе от гърдите на 35 000 войника. Хората се прегръщаха и целуваха. Войници с офицери, приятели с непознати.
Стар български войвода стоеше на колене, ридаеше като дете и протягаше ръце към войниците. това беше върховен миг.
С цената на много жертви беше извоювана свободата за многострадална България.

Този клип е създаден от пенсионери от Diana Isaac Retirement Village, Нова Зеландия. Те смятат, че на 80 години животът тепърва започва и старостта е време, когато трябва да бъдат щастливи и да опитат да направят нещо ново.
Изпълнител на песента „Happy“, Pharrell Williams, видял това видео и публикувал линк към него в Twitter. Оттогава, видеото се е гледало от над 5 милиона души.
Повече от 60 жители и служители на жилищния комплекс са участвали в заснемането на това видео.
Повече от 400 души са дошли на премиерата. Медии от цял ​​свят са интервюирали изпълнителят на главната роля Alister Leckie.
„Ние вярваме, че за нас сега е най-доброто време, за да покажем на нашите деца, внуци и на света, че можете да бъдете щастливи на 80 и повече години“.

Гинцбург е живописно място близо до Виена. Но напоследък, интензивният автомобилен трафик нарушавал спокойния живот на жителите му.
Един от собствениците на местните ресторанти измислил малка хитрост.
По негово искане, разбира се, срещу заплащане една от местните девойки облечена  в носия, постоянно вървяла по главната улица и гонела с пръчка ято гъски.
Привлечени от зрелището, шофьорите намалявали скоростта и шумът от двигателите станал по-малък.

Коалата е удивително животно. Тя прилича на плюшено мече.
Между другото думата „коала’ на местния език на жителите в Австралия изначава – не пие. И това съвсем не е случайно.
Тези животни наистина почти не пият вода. На тях им е достатъчна влагата от евкалиптовите листа.
При тези животни се наблюдава още един интересен факт.
Професор Мачей Хенеберг, работещ в Аделаидския университет е доказал, че няма разлика между отпечатъците на коалата и човека. Даже сканиращ електронен микроскоп не може да открие разлики.
Не става дума, че лапата на животното е като човешка ръка. Структурата на кожната шарка, по-точно линиите върху нея при коалата са идентични на тези с човека.
Оказва се, че коалата е единственото животно, освен хората, което има индивидуални пръстови отпечатъци.