Нито един вярващ не може автоматично да започне да пребъдва в Исус. Това трябва да стане начин на живот, което не може да се постигне без дисциплина и усилие от страна на човека.

Ние сами трябва да направим своя избор и да се посветим на Господа и да Го поставим на първо място в живота си.

Ако искаме духовно да израстваме, да ходим в сила и да общуваме с Бога, трябва да отделяме повече време, за да Го опознаваме по-добре.

Това не е занятие, което можем да извършваме кога да е, а след това да забравим за него. Ние трябва да правим това всеки ден. Когато престанем да се приближаваме към Исус, веднага започваме да се отдалечаваме от Него.

Разберете, в този свят сме обкръжени от нечестие и безбожие. Ние живеем в естествено тяло. Ако не се противопоставяме на това всеки ден в молитва и изучаване на Божието Слово, нашето тяло и ум ще се подадат на околния натиска и ще тръгнем след този свят.

Сега вземете решение и се посветете на Божиите неща. Съсредоточете вниманието си върху Господа. Оградете се с Божието Слово, четете го и го слушайте всеки ден.

Пребъдвайте в Него днес.

Това бе добро място, особена на ски пистите. Петър, млад студент изучаващ философия, често идваше тук и караше ски. Това му доставяше голямо удоволствие, но му се искаше и друго, малко по-различно от спускане по пистите.

Петър често наблюдаваше порещите небето разноцветни парапланери. Именно на това място много добре се движеха въздушните потоци и парапланеристите ги използват много умело, когато бяха във въздуха.

Петър мечтаеше да полети, но се боеше от височината, затова само наблюдаваше полета на другите и им завиждаше.

Веднъж след поредното спускане  Петър едва не се сблъска с доста позната фигура – Марин, който много внимателно сгъваше купола на парапланенра си след проведеният полет.

– Здравей, – поздрави го Петър, – вече си станал професионалист, радвам се за теб.

– Знаеш, че най-напред започнах като любител, но това прерасна в нещо много по-сериозно, – повдигана рамене Марин.

– Аз отдавна  мечтая да летя, – каза въодушевено Петър, – небето отдавна ме привлича. Работата е там, че още като дете се боях от височините и аз използвах всяка минута да тренирам в тази насока. Въпреки това, достъп до парапланер, колкото и да се стараех, нямах.

– Тогава ела и ще летим заедно, но това може да стане утре. Програмата за полети днес съм изпълнил и повече няма да летя.

Очите на Петър искряха:

– Наистина ли ще ме вземеш? …. И аз ще летя?!

– Ела утре в седем часа сутринта, – усмихна се Марин и му подаде ръка. – Извинявай, но сега се оттеглям на почивка. Утре , сутринта ще се видим.

Марин му махна с ръка и потегли с колата си.

Петър тръгна към хотела с приповдигнато настроение:

– Утре ….., – въртеше се Петър широко разперил ръце, – ще летя. Ще се изпълни това, което толкова дълго съм мечтал. Няма да бъда сам, а с опитен летец …. и ще поря облаците.

Вечерта мина весело. С приятелите си Петър се заседя на бара, след което  заспа дълбоко.

Толкова дълбоко заспа, че проспа полета. Събуди се на обяд.

Марин беше изчезнал накъде „зад хоризонта“, а Петър нямаше телефония му номер. Двамата повече не се срещнаха.

Друг такъв случай да лети,  на Петър не се удаде повече. В живота не се прощава небрежността.

Ако искате да опишете Божията воля с една дума, то тя е свобода. Бог иска хората да бъдат свободни от греха, болестите, бедността, насилието и всяко проклятие.

Исус дойде, за да ни даде свобода. Той е казал:  „Духът на Господа е на Мене, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите, прати Ме да проглася освобождение на пленниците и прогледване на слепите, да пусна на свобода угнетените“. Именно това Той е учил своите ученици. Ако вие сте новородени християни, то това е, което Той очаква от вас.

Някой може да каже: „Не знам. Може би днес това не е Божията воля“.

Чуйте и разберете, Библията казва, че Бог никога не се изменя. Той не е променил волята Си спрямо земята.

Животът на Исус ни е разкрил Божията воля и продължава да ни я разкрива. Именно за това, той ни е казал идете и правете това, което е правел Той. За това ни е дал Святия Дух, за да имаме сила да го правим.

Исус все още иска да върши волята на Отца тук, на земята, но той го прави чрез нас. Той трябва да работи с нас, докато ние не сме готови да оставим настрани нашите традиции и не Му позволи да направи това, което Той иска.

Така е било и с ранната църква. В нея хората са имали успех, защото са постъпвали, както ги е учил Исус. Където и да отивали, хората ставали свободни.

Нека се молим за Църквата, тя да носи Божията свобода в този свят. Спрете да спорите за Божията воля, по-добре започнете да я изпълнявате. Ние трябва да продължим това, което е започнал Исус и да пуснем угнетените на свобода.

Веднъж  Амон по време на пътуването си спрял в един манастир, за да пренощува. В пустинята, той бил известен като човек със свят живот, така че монасите много му се зарадвали.

Точно по това време в манастира имало скандал. Станало известно, че един от монасите води в килията си тайно блудница. Възмутени монасите искали сами да накажат безобразника, но след това решили, че е по-добре да се обърнат към Амон и да му оставят той да съди. Светецът се съгласил.

Изплашеният монах скрил жената под една празна бъчва. Когато  Амон влязъл в килията, той веднага разбрал, къде е скрита блудницата. Но вместо да изобличи блудника, седнал на бъчвата и накарал монасите да претърсят килията.

Разбира се, обискът не дал никакъв резултат. Тогава Амон попитал монасите:

– За какво ме доведохте тука?

Обезкуражени монасите поискали прошка от монаха, чиято килия претърсвали и се оттеглили.

А Амон го хванал за ръката, посочил бъчвата и казал:

– Помисли за душата си, братко.

После си излязъл, като затворил вратата на килията.

Първото, което се случва, когато започнем да разбираме, че Бог ни е избрал за Себе Си чрез Исус Христос е унищожаването на нашите предразсъдъци и разрушаването на нашите тесни граници.

Ние се превръщаме в роби, които обслужват целите на Бог. Целият човешки род е създаден, за да се слави Бога.

Грехът е прехвърлил хората на други релси, но целта на Бога изобщо не се е изменила.

Когато се раждаме свише, разбираме, че сме създадени за Бога и от Него сме сътворени. И първо, което ни се открива е Божията любов.

Душата ни трябва винаги да бъде отворена за творческите намерения на Бога и да не се смесва този план със собствените си намерения.

Той иска от нас чистота, защото е вложил в нас самата Божия същност.

Не трябва да забравяме нашето предназначение за живота си.