Бащата на Ваня стана наркоман, когато тя бе на 12 години. Тя растеше, а неговата зависимост ѝ създаваше проблеми. Разрушаваше живота ѝ.

Когато Ваня стана на 16 тя каза на баща си:

– Ако искаш да се пребориш с проблемите си, то позвъни ми и ще ти помогна с всичко, което мога, но само ако решиш.

Той грубо ѝ бе отговорил:

– Не се занимавай с мен, гледай си живота.

Веднъж по телевизията даваха някаква авария, в която била убита жена. След това дадоха описанието на автомобила, с който бе извършено убийството.

Ваня се облече и изтича до дома на баща си. Там завари колата му, на която единият прозорец бе разбит, липсваше едно от огледалата. Предния капак бе огънат, а предния фар го нямаше.

– Ясно, – каза си Ваня, – той го е извършил.

Тя знаеше как да постъпи, но я разкъсваше болката, че това е направил нейния баща.

Накрая набра номера на полицията и разказ всичко по телефона.

Полицаите веднага дойдоха и установиха, че това е същия автомобил. Ваня плачеше:

– Какво ще му направите, той не е бил на себе си?

– Чуйте, момиче, жената която е ударил, с последни сили е отблъснала дъщеря си, за да не пострада, но сама е попаднала под гумите на колата.

Ваня продължаваше да плаче. Тя знаеше, че е постъпила правилно, но знаеше и какво я очаква.

Баща и заради порока си бе унищожил едно семейство, но нейните близки нямаше да ѝ простят, че бе предала баща си.

Международният олимпийски комитет реши да включи в Летните олимпийски игри през 2020 г., която ще се проведе в Япония, 5 нови спортове.

Между тях е и скално катерене.

Международните състезания по този вид спорт се провеждат в три дисциплини: катерене по трудно трасе, скорост и боулдър – поредица от къси писти.

По какво се различава скалното катерене от алпинизма?

Не носите огромни раници, пълни с всичко необходимо за лагерен живот. Всичкото оборудване за скалното катерене се събира на дъното на багажника на автомобил или малка раница.

Освен това, не се изкачваш няколко дни по скалата. Максималното време за изкачване при скалното катерене е 20-30 минути.

вечер, родители, апарат, топчици, морфин, жици, щипки, действителност, чудо, Ана бе само на година и пет месеца месеца. След менингита поличи инсулт и бъбречна недостатъчност.

Детето бе в болницата и в кома. Към него бяха включени машини, които поддържаха живота ѝ.

– Това не е Ана, а само тялото ѝ, което не може да диша самостоятелно, – каза лекарят.

– Това означава ли, че дъщеря ми е мъртва? – С насълзен очи попита Людмила, майката на момиченцето.

Лекарят само кимна с глава.

– Тогава нека нейните органи да послужат на някой друг, – каза тъжно бащата на момиченцето.

Така бе взето решение, Ана да бъде изключена от поддържащите я машини, а органите ѝ да се дадат за трансплантация.

За последната вечер, която родителите на Ана щяха да прекарат с нея преди да я изключат от апаратите, които поддържаха живота ѝ, майка ѝ купи топчици, които малката ѝ дъщеря толкова много обичаше.

Започнаха да изключват апаратите, лампите угаснаха. На момиченцето биха морфин.

Людмила прегърна освободената от жици и щипки Ана. Струваше ѝ се, че това е някакъв сън, а не действителност.

– Ана, ти знаеш колко много те обичаме, – Людмила вярваше, че дъщеря ѝ я чува…..

Детето бе толкова топло. Който и да я погледнеше, ще реши, че само е заспала.

Людмила целуна дъщеря си. И стана чудо. За изненада на лекарят и медицинския персонал момиченцето започна самостоятелно да диша.

Множество очи се насълзиха от възторг и радост.

Когато жената му позволи това.

Жените все по-често се оплакват, че не могат да намерят истински мъж. Но те просто не могат да дадат възможност на мъжете да имат предимство пред тях. В края на краищата, модерна жена е привикнала всичко да решава сама и не може да допусне някой да я командва.

Но понякога сценария на нашите родители се намесва в живота ни. Ако в семейството на мъжа за всичко е отговаряла майка му, децата веднага отивали за помощ при нея и без нейното съгласие нищо не се решавало самостоятелно, то и в своето семейство, такъв мъж без колебание ще отдаде лидерството на съпругата си.

Жени от патриархални семейства, ще се съгласят с ръководството на съпруга без колебание.

Какво да се прави, ако жена свикнала да решава всичко сама за себе си, привикнала да бъде капитан, а не помощник?  Много често тези жени по-късно се женят, защото не могат да намерят „точния мъж“.

Проблема не е в това, че няма наблизо достойни мъже, а просто защото жените не могат да допуснат, някой да доминира над тях.

Психолозите смятат, че в този случай жената трябва да започне да дава път на мъжа и постепенно да делегира някои лидерски отговорности към партньора си. Само тогава тя ще се почувства като истинска жена. Тя не трябва да се огорчава и да си мисли, че от този момент става подчинена.

Време е да включи женската мъдрост и са си спомни, че „шията управлява главата“. Ако жената често си спомня това и умело го прилага, това ще помогне да се избегнат множество конфликти в семейния живот, а брака ще бъде дълъг и щастлив.

Спас бе вечно весел. За него казваха:

– Никога не сме го видели намръщен, на лицето му постоянно грее усмивка.

Той често придружаваше майка си до старческия дом, където бе неговата баба, но майка му винаги го оставяше вън да я чака и сама се срещаше с майка си.

Спас търпеливо изчакваше майка си,а след това двамата се прибираха.

Веднъж Спас трябваше да внесе голям пакет, който бяха донесли с майка си за баба му. Тъй като бе доста обемист и тежък майка му го помоли:

– Спасе, били ми помогнал да го внеса вътре.

Той взе пакета  последва майка си. Там бе една от жените, които обслужваше възрастните хора и една от медицинските сестри, която се грижеше за по-тежко болните.

И двете извикаха в един глас:

– Здравей, Спасе!

– От къде знаят името ти? – погледна го изненадано майка му.

Спас смутено наведе глава и почервенял обясни:

– След училище идвам тук да обслужа баба и някои от възрастните хора.

– Нищо не си ми казал до сега, – с укор го погледна майка му. – Мислех, че такива хора ще ти бъдат противни и за това дори не желаех да влизаш с мен при посещенията ми тук.

Усмивка отново разцъфна върху лицето на Спас.

– Мамо те са прекрасни хора. Разказваха ми доста интересни неща. Например, дядо Петър е бил на фронта. Той говори за другарите си за битките и сраженията . Леля Маша е била агроном и знае толкова много не само за цветята, и различните култури, но и за билките, гъбите….

От устата му се лееха истории за десетки съдби и хора.

Майка му го гледаше и не можеше да повярва на очите си. Синът ѝ бе пораснал и сам бе намерил мястото си в живота