Когато ветеринарите отворили стомаха на костенурката не повярвали на очите си.

Този вид костенурка е от изчезващите. Тя живее в Тайланд, в екологически център. Напоследък забелязали, че костенурката трудно плува, сякаш нещо много ѝ тежи.

Ветеринарите ѝ направили операция и намерили в стомаха ѝ 900 монети и много други предмети. В продължение на няколко години, тя гълтала това, което туристите хвърляли във водата.

Много туристи хвърляли във водата монети с различни пожелания. Тази традиция няколко пъти съкратила живота на бедната костенурка.

Средната продължителност на живота ѝ е 100 години, но след операцията на животното не му станало много.

Днешните герои на Зорница са много по-различни от тези, които имаше, когато бе по-малка. Днешните ѝ герои не са известни личности, спортни легенди или популярни артисти.

Един ден , когато я попитаха:

– Кои са твоите герои днес?

Тя отговори:

– Днес ми правят впечатление обикновените хора, кито Бог използва по невероятен начин.

Веднъж при едно свое пътуване, тя срещна „своите герои“.

Зорница бе изпратена далеч от дома си, за да учи жени на основите на християнския живот. Но от тях тя научи много повече, отколкото те от нея.

– Тези жени, – разказваше по-късно Зорница пред приятелите си, – не са имали възможност да се образоват, но предизвикателствата, пред които ги е изправял живота, са ги научили на да бъдат такива „герои“, каквито ние рядко можем да бъдем.

– Чак пък толкова, – с недоверие и малко скептицизъм се отнесоха приятелите ѝ към нейните думи.

– В своето ежедневие те са се изправяли пред много изпитания, – продължи Зорница. – Били са отхвърляни. Много от приятелите и роднините им не са вече между живите. Всичко това Господ е използвал, за да заздрави тяхната вяра. Те бяха преминали през много трудности и израснали във вярата си, защото бяха изпитали една основна истината, че Бог е верен.

– Вярно е, – съгласи се Вероника, – че ние не забелязваме обикновените хора, които извършват Божието дело. Ние търсим изявените, а не скромните люде, които вършат Божията воля, прославяйки Бога, а не себе си.

– Трябва да се учим от тях, – наблегна Атанас.

И всички се съгласиха.

Борислава живееше със семейството си в един планински район. Времето там бе вечна пролет, защото сезоните не са рязко разграничени.

Температурите се задържат в един постоянен интервал почти през цялата година. Единствената по-съществена промяна на времето бяха валежите.

Не всички растения оцеляваха, но повечето се възстановяваха през дъждовния период. Но имаше и такива растения, които имаха здрави корени които не се влияеха от промените на времето.

Това много прилича на нашия духовен живот.

Идва време на суша, когато не усещаме Божията любов и близост, но ако здраво сме вкоренени в Словото и молитвата, не губим надежда, че след всяка суша идва изобилие.

Онова, за което изпитваме глад, не можем да получим от човек, работа, пари и нови придобивки.

Ние изпитваме копнеж за нещо от друг свят, което поддържа живота ни.

Представено ни е право на избор – собственото благополучие или живот с вяра в Бога.

Ако изберете да живеете с вяра, ще се предадете в ръцете на Бога и така ще претворите естественото в духовното.

Ако те Кирил и Методий не бяха превели свещените книги на родния ни език, трудно може да се предскаже како щеше да бъде развитието на народа ни и не само на нашия, но и на другите славянски народи.

Ако не можехме да четем Библията, може би щяхме да попаднем под влиянието на по-мощни по това култури.

Духовната мисия на двамата братя Кирил и Методий промени живота на всички славянски народи. Направи ги независими и самостоятелни. Чрез новата азбука се отбеляза началото на една по-богата култура.

По традиция този мащабен празник ще бъде многогодишен, а може би и многовековен.

Хората в страната продължиха прекрасната традиция, да се съберат на главните площади във всички градове и села, за да отбележат тържествено празника.

Нашата писменост, нашият език и нашата песен „Върви народе възродени“, ни обединява. Това е основата на нашата култура.