Въпреки техническия прогрес, настъпват тежки времена, които се характеризират с растене на греха, пълно духовно и морално разложение.

В последните дни хората ще обичат себе си, парите и удоволствията.

В обществото от неблагодарни, недружелюбни, надути, високомерни, изискани и претенциозни хора няма да се намери капка любов, разбиране и съчувствие.

Много от църквите или християнските общности ще се преструват на благочестиви, но ще водят двоен живот.  В такива моменти Божиите хора трябва да живеят като пред Бога, очаквайки Неговата милост, защита и правда.

Тези, които се отдават на плътта си и са привързани към физически страсти, са развратени отвътре. Сякаш постоянно се учат,  но не могат да достигнат до познаване на истината.

Водейки един разпуснат живот, те се съпротивляват на истината, опитвайки се да я опорочат. Не могат да успеят и всичкото им безумие се разкрива пред останалите. Участта на всички, които се противят на Бога е страшна.

Обичайте истината и постъпвайте според нея!

Стефан Минков служеше като касиер в една банка. Неговото най-голямо желание бе изведнъж да забогатее. Но как да го направи?

– Колко е просто, – плесна се Стефан по челото. – Как не съм се сетил до сега. Ще инвестирам в някое предприятие и ще получа добри проценти.

В плана му имаше един малък проблем. Той нямаше пари, които да инвестира.

И внезапно му хрумна идея и Стефан реши:
– Ще взема от банката.

Нещо се сви в него, но той спокойно продължи, без да обръща внимание на предупреждението:

– Нали ще получа много повече и тогава ще мога да ги върна обратно на мястото им.

За беда предприятието, в което вложи парите на банката се оказа несъстоятелно и Стефан загуби всичко.

Осъдиха го и той отиде в затвора.

До тук добре, но Стефан имаше жена и много красива дъщеря Вероника. И на двете съдът и затворът на Минков им дойде много.

Един ден след като Стефан беше облякъл раираните дрехи, Вероника се прибра разплакана и нищо не можеше да я утеши.

– Повече няма да отида в това училище, – каза тя на майка си. – Там наричат баща ми крадец.

До вечерта Вероника вдигна температура и си легна.

Раната в сърцето ѝ се оказа фатална. Вероника толкова много обичаше баща си, а той се оказа крадец и сега е в затвора. Човекът, който бе пример и едва ли не светиня за нея, се превърна в позор. Тя се чувстваше посрамена, опозорена и излъгана.

Дните минаваха, а Вероника ставаше все по бледа и немощна.

Лекарят с болка сподели с майка ѝ:

– Нещата не се развиват добре за дъщеря ви, има голяма вероятност скоро да почине.

Болката на майката бе неописуема. Тя загуби мъжа си, а сега и детето си.

Една сутрин Вероника каза на майка си:

– Мамо, извикай татко. Нека да дойде и да сложи главата си на възглавницата до моята.

Момичето от ден на ден гаснеше и майка ѝ реши да изпълни последното ѝ желание.

С плач се обърна към властите:

– Моля ви, пуснете за малко мъжа ми, за да се види с умиращата си дъщеря.

И там само заради Вероника, уважиха молбата ѝ.

Когато Стефан влезе в стаята, дъщеря му бързо се обърна и каза:

– О, татко! Знаех си че ще дойдеш. Татко, ела и сложи главата си на възглавницата до моята, както правеше преди.

Вероника прегърна главата му със отслабналите си ръце, притисна я до себе си и умря.

Тя се раздели с живота, като жертва на позора, защото не можа да понесе укора и срама.

Характерът на християнин се проявява не в добрите дела, а в уподобяването му на Бога.

Ако Божият Дух те преобразува отвътре, това ще се прояви в живота ти не с добри човешки качества, а с Божествени.

Божият живот в нас се появява като живот на Бога, а не чрез човешки старания да живеем праведно.

Тайната на християнина се заключава в това, че в него по благодат Божието естествено става свръхестествено. И това се проявява в ежедневните дела, в малките неща, а не само в моментите на общение с Бога.

Когато се сблъскваме със суетата на този свят, ние с удивление забелязваме, че у нас има сили съхраняващи поразително спокойствие, когато сме в центъра на тази суета.

Научете се да виждате във всичко Бога, тогава Той ще въдвори мир в душата ви и ще предаде окраска на всичко, което виждате.

Може би обстоятелствата и скръбта, която ни сполетява, ще останат същите; условията им няма да се променят, но Христос, като Господ и наш Учител, Който управлява живота ни, ще ни даде радост, преди да видим избавлението.

Виждайки Го, ставаме уверени, че мъдростта Му е безпогрешна. Силата Му е неизменна.  Любовта Му е непрестанна.

Когато видим във всичко Бога, ние можем търпеливо и с любов да се отнасяме към тези, които ни притесняват и огорчават.

Тогава гледаме на такива хора като инструментите, които Бог използва, за да изпълни Неговите нежни и мъдри намерения към нас. И най-сетне ще бъдем сърдечно благодарни за благословенията, получени чрез тях.

Само при такива условия можем завинаги да се отървем от мърморенето и чувството на възмущение.

Ставри имаше откровение:

– Господ три пъти  ще ти извести за предстоящата смърт.

Той се зарадва на това и започна да живее доставяйки си множество удоволствия, без да мисли за смъртта.

Минаха много години. Краката му отслабнаха. Гърбът му се приведе. И след всичко това той можеше да се придвижва само с патерици.

Малко след това загуби зрение, а после и слуха си.

Изгърбен, сляп и глух, той продължаваше да живее толкова безгрижно и безумно, както и от отнапред.

Един ден му се яви ангелът на смъртта, за да го отведе от този свят.

– О, Господи, ти обеща, че ще ме предупредиш за приближаващата смърт, а тя дойде внезапно, – извика недоволно Ставри.

– Как внезапно? – каза ангелът на смъртта. – Нима Господ не ти извести , че съм вече наблизо?

– Не, – възмутено реагира Ставри, – абсолютно нищо не ми е казал.

– Виж, – каза ангелът на смъртта, – Той те изгърби и лиши колените ти от стабилност, след което ти започна да ходиш с патерица. След това пак ти напомни за мен, като сложи пръста Си в очите ти и зрението ти се влоши. Накрая се докосна до ушите ти и ти загуби слуха си.

– Но аз мислех, …..

– Господ е изпълнил това, което е обещал, но ти не си обърнал внимание на Неговото откровение. Сега е време да дойдеш с мен.

Господ по един или друг начин предупреждава всички за наближаващата смърт, но много хора остават безразлични към тези предизвестия. Такива хора обикновено си казват:

– Има време, сега ще се забавлявам.

– Смъртта никого не подминава. Колкото повече живее човек, толкова тя е по-близо до него, – беше го предупредил приятелят му Пламен, когато Ставри се похвали с откровението, което имаше от Господа. – Смъртта взима млади и стари, готови и неподготвени, праведни и грешни.

– Това е страшно, – възкликна Ставри.

– От тук започва вечността, – продължи да разяснява на Пламен. – След смъртта се оттегляме към вечно блаженство, изпълнено с радост и веселие или непрестанно мъчение, където има само плач и „скърцане със зъби“.

– Това е страшно, – повтори Ставри, – но аз още не съм готов.

– Какво си правил до сега през целия си живот? – смъмри го Пламен. – Няма връщане назад. или ще царуваш с Христос и неговите светии, или ще страдаш вечно със сатана и падналите ангели.

„Ех да имах още малко време, – помисли си със съжаление Ставри“.

Но времето му бе изтекло между безотговорност, разхайтеност и незачитане на Бога.
Жалко, ….