Овчарите Франц Реле и неговия син Роланд били изумени. Пред тях лежали две мъртви агнета. Друго животно било сериозно наранено и не могло да се движи. Очевидно е, че това са го направили врани.
Франц се оплакал, че жертва на гарваните са станали 40 агнета и 5 овце. Неговият син Роланд е съобщил, че предния ден е видял три птици да нападат новородено агне. Той го прибрал в дома си, но се съмнявал, че ще оцелее.
Миналата есен тук върху клоните на дърветата са се настанили около 100 агресивни врани. От тогава те отново и отново атакуват овцете. Обикновенно птиците изкълвават очите на жертвите си.
Франц е показал ужасни повреждания върху мъртвите животни. На агнетата са изкълвани очите. От дълбоките рани на жертвите враните са извадили вътрешностите.
Според фермера, обикновено овца облизва новороденото веднага след раждането, малко след което то стои на собствените си крака. Тогава най-лошото е преминало. Но ако започне раждането на второ агне, майката остава първото и тогава враните налитат първото агне.
Франц не знае какво да прави. Това застрашава тяхното съществуване. Преди не са съществували такива проблеми. Враните се появяват от време на време.
Реле смята, че вина за ситуацията имат двете биогазови устройства, който са разположени на близо. Тук птиците намират храна през цялата година.

На една поляна, сред огромната гора живял един вълшебник. Той имал голямо стадо овце.

Всеки ден той изяждал по една овца. Тези кротки животни причинявали много тревоги на вълшебника. Бягали към гората. Много време му отнемало да хване бегълката и да събере отново стадото.

Ако овцата разбирала кога ще я заколят, тя се съпротивлявала и виковете ѝ плашели другите. Тогава вълшебникът приложил хитрост. Поговорил със всяка овца поотделно.

На една казвал:

– Ти не си овца, ти си човек като мен. Няма от какво да се боиш, аз убивам и ям само овце. Ти си единствения човек в това стадо и си моя най-добър приятел.

На друга казвал:

– Защо бягаш от мен. Ти си лъвица и от нищо не трябва да се страхуваш. Аз убивам само овце, а ти си ми приятел.

На трета внушавал:

– Послушай, ти не си овца, а вълчица. Аз те уважавам. Както и преди аз ще продължавам да убивам по една овца всеки ден, но ти си вълчица, най-добрият приятел на човека. Няма от какво да се страхуваш.

По този начин, той говорил на всяка овца и внушавал на всяка една от тях, че не е овца, но напълно различно животно, което се различава от всички други в  стадото.

След тези разговори напълно се променило поведението на овцете. Те пасели спокойно и вече не бягали към гората. И когато вълшебникът убиел някоя от тях, те си казвали: „Той е убил овца, а не мен, защото аз съм му най-добрият приятел“.

Дори овцете, които убивал, престанали да се съпротивляват. Той отивал до набелязаната жертва и казвал:

– О, приятелко, отдавна не сме разговаряли. Ела с мен. Искам да се консултирам с теб по един въпрос.

Овцата отивала с гордост при него. Тогава той я питал как вървят работите в стадото. Жертвата с радост му разказвала всичко, след което той я убивал. Смъртта идвала бързо и овцата нямала време да разбере какво става.

Вълшебникът бил много доволен. Повдигайки самочувствието на всяко едно от животните, успял да ги накара да забравят за смъртта. Станали по-спокойни, наслаждавали се на живота и спокойно си хрупали тревица. Месото им станало по-вкусно.

Така вълшебникът дълги години управлявал своето стадо. Дори овцете започнали да му помагат.

Ако някоя съобразителна овца започнела да се досеща за истинското положение на нещата, то останалите овце „най-добрите приятели“ на вълшебника, веднага му докладвали и той с удоволствие я изяждал.

А вие какви сте лъвове, вълци или може би хора…?

В последния брой на Entomological Science е описана изненадваща промяна на ролите в живота на насекомите. Поместена е снимка, на която се вижда как гигантски бръмбар яде малка костенурка.

Всичко това се е случило в централна Япония, където живее този удивителен бръмбар. Малките жаби и риби са част от храната му. Но за първи път било заснето доказателство, че жертва на бръмбара може да бъде малка костенурка.

Този вид бръмбар е в списъка на видовете застрашени от изчезване. Той живее предимно в оризовите полета и се храни с малки гръбначни животни. Размера му могат да достигнат до 15 см. Отровната му захапка може да донесе сериозни неприятности и на човека.

Учените събирали проби през нощта в оризовите поля и тогава са забелязали бръмбара с необикновения улов. Насекомото  държало костенурката с предните си лапи и си похапвало от нея.

Би могло да се предположи, че бръмбарът е намерил мъртвото животно и се е възползвал от това, но според учените това е малко вероятно. Този вид напада само движеща се жертва.

Все пак, въпреки необичайния характер на тази картина, следва да се отбележи, че бръмбар и жертвата са били все още малки. В публикуваната статия се казва, че дължината на бръмбара била 58 мм, а на костенурката 34 мм.

По времето на династията на Птоломеевците в Египет била създадена Александрийската библиотека. Тя съдържала сбирка от безценни свитъци съдържащи знанията на онова време.

Когато Юлий Цезар посетил египетската царица Клеопатра, при едно прибързано нападение на римските войници в Александрия избухнал пожар, чиято жертва станали голяма част от съхраняваните в библиотеката над 700 000 свитъка.

Марк Антоний наредил да се възстанови библиотеката. Обезщетил загубите като дарил нови 200 000 свитъци.

В следващите векове Александрийската библиотека процъвтявала. Тя съществувала до 389г. сл. Хр., когато била унищожена от една полудяла, наричаща себе се „християни“ група, по заповед на император Теодосий. Тя била подклаждана от епископа на Александрия, религиозен фанатик. Под негово влияние библиотеката била запалвана няколко пъти.

Хората интересуващи се от математика и астрономия, трябвало да заплатят с живота си изследователската си страст и жажда за знания.

Повече от половин милион свитъци били хвърлени в пламъците.

Каквото останало било унищожено по-късно от войните на халиф Омар, когато завладели града.