Карл Павлович Брюллов нарисувал портрета на съпругата на един богаташ от Перербург.
Когато получила портрета жената започнала да капризничи:
– Нещо не ми харесва….. Боите ли са толкова лоши?
Брюллов невозмутимо отговорил:
– Ако работата е в боите, то портрета трябва да има прилика с вас, тъй като аз ги купувам от този магазин, от където вие си купувате руж.

У нас повече правят снежни човече, а за снежните жени изглежда е забравено.
Смята се, че в снежния човек, се почита духа на зимата. Към него са се обръщали с молби за помощ. Чрез снежия човек и снежната жена хората са се стемели да умилостиват небесните сили.
Може би за това в ръцете на снежния човек се слага метла, за да може да отлита на небето, когато пожелае.
Със снежните жени историята е по-особена. Вярвало се е, че въздухът е населен от небесни девици, заповядващи мъгли, облаци, снегове и дъждове. За това в тяхна чест устройвали тържествени ритуали. За да умилостивят небесните обитатели, те правели снежни жени, като ги възвеличавали за небесни нимфи на земята.
При древните славяни виелицата и бурята са индетифицирали с девицата на снега. Често си я представяли като набита, яка и величествена. С епитетите бяла дреха се изобразавал блясък, сияние, красота. В приказките е показана като майка Зима или зла мащеха. Явява се в образа на побеляла магьосница и млада Снежанка.
На 25 декември по време на зимното слънцестоене селяните палели огромни огньове, за да помогнат на слънцето да грее по-силно.
За да не бъде зимата много тежка, правели снежни жени, въртели хоро около нея и пеели: „Мраз и студ, пред оградата дойде. Снежната жена го донесе. Жената с гърбавия нос. Вземете снежни топки и я разрушете“.

В детството си всички сме учили стихотворения за Дядо Мраз, писали сме му писма и сме броели дните до идването му със затаен дъх. Тогава не задавахме въпроса, дали съществува или не.
Много родители смятат, че не трябва да подържат вярата на децата в съществуването на Дядо Мраз. Други смятат, че когато пораснат децата им, сами ще разберат истината. Но дали тогава няма да се разочароват.
Спомням си, когато малкия Боря попита майка си:
– Мамо, нима Дядо Мраз не съществува!
Видях как младата жена изтръпна, но на помощ ѝ дойде една възрастна жена, която стоеше наблизо:
– Дадо Мраз ще съществува до тогава, докато ти вярваш в него, – каза мъдро жената и се усмихна на детето.
Минаха много години от тогава и мойте коси вече побеляха. Но колкото повече години трупам на гърба си, все повече се убеждавам, че вярата в Дядо Мраз е необходима.
Защо ли?
Защото е много забавно и весело.
Подготовката за новогодишните програми и представления, картичките направени от несръчните ръце на децата, писмата до Дядо мраз, очакването на подаръците, всичко това е увлекателно и вълнуващо.
Детските лекари отбелязват, че децата много по-рядко боледуват преди Нова година. Нима можеш да си стоиш у дома с висока температура, когато те очакват толкова интересни неща!

През 1901 г. първи получил Нобелова награда Вилхелм Рьонтген. С неговото име е наречена цяла наука – рентгенология.
Рьонтген имал тежък характер. Той успял даже да се скара с кайзера Вилхелм.
През 1895 г. открива нови лъчи, а през следващите години е публикувал три малки статии за своето откритие. За това пък след него всяка година множество различни автори са написали 49 книги и над 1000 статии.
Докторската си десертация защитил на 24 години.
След като Германия обявила война на Русия, тъй като бил абсолютно аполитичен, той се отказал от професорското място и отишъл в лабораторията.
Студентите не обичали мрачния му вид и сухите, скучни лекции. Той бил изоставен от всички. Ученият продавал всичките си награди включително и Нобеловите медали, а парите давал на държавата „за общо разпределение“.
Рьонтген се грижел за болната си жена до самата ѝ смърт. От всички забравен, той гладувал и едва се движел.
С Рьонтген работел А. Йоффе, бъдещият съветски академик, организатор и първи директор на физико-технически институт в родината си.
Рьонтген загубил за две седмици 20 килограма от теглото си. Именно Йоффе дал пари, за да отиде на преглед при лекар, но трябвало да чака 2 седмици на опашка за рентгеноскопия.
Диагнозата била рак на дебелото черво. Лекарят рентгенолог бил много удивен, когато чул фамилията на пациента и дълго не вярвал, че това е човекът, който е открил рентгеновите лъчи. Лекарят отказал да вземе пари …
Рьонтген е поискал в завещанието си да бъдат унищожени всички документи, писма, скици и недовършени работи.
Той умира през 1923 г. Тялото е било кремирано.

Станислав дълго я моли да не се среща с жена му особена сега по празниците. Ирина не се съгласяваше само и само, за да го ядоса. Накрая отстъпи и каза:

– Имам една идея, но за нея ми трябват пари и то много, а колкото до срещата ще си помисля.

Така и не се срещна с жена му. Какво щеше да постигне, ако го беше направила? Единствено да го подплаши. Едва сега разбираше, това, което трябваше да се досети още в самото начало, Станислав никога нямаше да напусне жена си и децата си.

Той просто си бе поиграл с нея. Беше я използвал и се бе позабавлявал с нея. Типичен женкар. Как него усети и не разбра какво представлява. Тя беше заслепена и се остави да я води като наивна глупачка. Най-много се ядосваше, че беше готова да му повярва на всяка негова дума.

В желанието да му спести болката и притеснението, когато забременям отиде и абортира. Трябваше да му каже, вместо да премълчава и да казва, че всичко е наред.

Замисли се за всички мъже, с които се бе запознала. Можеше някой от тях и да обикне, но тя ги бе сравнявала със Станислав и пренебрегна потенциала им.

Искаше ѝ се да го мрази, но любовта не може да се угаси с едно щракване на пръстите или изключване на телефона.

В главата ѝ дойде идея да започне нов бизнес, но и трябваха много пари, за това като „отмъщение“ измисли среща с жена му, за да го накара да поизтръска малко банковата си сметка,

Той разбираше, че това е изнудване, но другото, което можеше да се случи, беше много по-катастрофално за него. Той ѝ даде пари и повече не се видяха.