Я японския град Осака съществува здание Гейт Тауер, през което минава надземна магистрала.
През 1983 г. собствениците на земята под зданието решили да възтановят съществуващия имот тук, но се сблъскали със забрана от градските власти, тъй като те утвърдили план за строителство на път, който да минава през този участък.
Въпреки това собствениците на имота не се отказали и след дълги преговори с корпорацията, която трябвала да прекара път от там, стигнали до компромис.
16-етажната сграда била построена така, че пътя минавал между 4-я и 8-я етаж. В сградата на тези етажи се намират само стълбища и асансьори.
Шосето в мястото на пресичането със зданието е обкръжено със специални конструкции, които защитават дома от шума и вибрациите.

През 1979 г. американката Елвита Адамс решила да се самоубие. За целта скочила от 86 етаж на Емпайър Стейн Билдинг.
Задухал силен вятър  и я отвял в отворения прозорец на 85-я етаж.
В резултат на това жената се е отървала само със счупено бедро.

Тя мразеше асансьора и никога не се качваше на него. Изкачваше се по стълбището и ходеше дори до деветия и единадесетия етаж пеша. На отделните площадки си почиваше, за да възстанови дишането си и продължаваше напред.
– Стълбата е като живота, – казваше често тя.
В метрото не се качваше на ескалатора.
– Търпение и малко усилие, – повтаряше тя. – Всичко трябва да постигнеш сам. Започни, а после то само ще се получи. Дай и ще ти се върне десетократно повече…..
Нейните приятели смятаха, че тя ще живее над сто години, но тя само се усмихваше на приказките им и казваше:
– Страхувам се, че тази тризначна цифра не е за хората. Навярно ако живея толкова дълго ще приличам на вещица.
Тя имаше невероятен глас изпълнен с различни нюанси. Топли, доброжелателни за приятели. С хората беше официално учтива, но се е случвало и до ледени и студени нотки.
По особен начин тя разговаряше с животните, които обичаше.. Често можеше да се чуе как казва „душичко“ или „Вие“, когато се обръщаше към някое бездомно куче с тъжни очи или разплакана в двора котка.
По много особен начин тя четеше стихове. С ясен, дълбок, мелодичен, напомнящ на виолончело глас.
Внезапно се разболя. Упорито се противопоставяше на болката и страданието си…
Няколко дена преди да напусне този свят казваше, че вижда врата, на която е написано нейното име. Тясмяташе, че там се е освободило място за нея….
Почина малко преди да навърши 99 години….

Чуваше се за злоупотреби и рекет, но това като ли, че бе далече от малкото балканско селце, загърнато в диплите на гъстата борова гора. Тук рядко идваха хора от големия град.
Мъж и жена, преминали най-хубавите си години, бяха наели долния етаж на Герови и с наличните си стегнаха в него малко магазинче. Вътре беше струпана разнообразна стока от чорапи до рокли, блузи, фанели, имаше и сувенири, детски игри, а последно започнаха да продават и различни грънчарски изделия. Калените изрисувани съдове, веселите петлета, нежните сърнички….. и усмихнатите жабки внасяха приветливост и вълшебно очарование в малкото пространство.
Мъжът допълнително работеше на един близък обект, като въоръжена охрана, но тази сутрин бе дошъл да помогне на жена си. Грънчаря бе стоварил, новите си изделия и двамата се суетяха в магазинчето, как най-добре да наредят новата стока, че да се вижда по-добре. Мъжът се бе покачил на една стълба и много внимателно подреждаше весели джуджета, които изглеждаха като истински, под краските положени от сръчната грънчарска ръка.
В магазинчето влезе господин  със синя риза, панталон на райета, а върху носа му се мъдреха финни рамки на очила със среден диоптър. Жената го видя. Някакво леко смущение, премина като полъх през сърцето й. Преодоляла смущението си, тя бързо се насочи към него.
Изведнъж забеляза уплаха в погледа му. Очите му гледаха кобура на пистолета, който се подаваше под ризата на мъжа й, протегнал ръце към горния рафт. Господина прибра черната си папка, която бе разгърнал на тезгяха и едва каза:
– Всичко е наред…
Едва тогава мъжът на стълбата се обърна и видя посетителя. Преди да отвори уста, да попита, какво става, господинът се усмихна, весело му махна с ръка и каза:
– Няма нищо, колега, работете си! – и напусна бързо магазинчето.
– Какво искаше тоя? – попита учуден мъжът
Жената само вдигна рамене и продължи да подрежда стоката.
По-късно се разбра, че този господин бил уволнен от данъчното, но обикалял магазинчетата и рекетирал собствениците им. Когато жената научи, се засмя и си помисли: „Добре, че моят, не си бе оставил пистолета в къщи. Кой знае колко щеше да ни вземе!“

Един плъх може да падне от петия етаж и да се приземи на краката си здрав и читав. Той може да се промуши през дупка с размер на монета, а също да победи същество пет пъти по-голямо от него. Става въпрос за котката.
Един плъх може да оцелее дори ако бъде пуснат в тоалетната. Всъщност той би я взел за водна пързалка. Може да падне в морето и да плува в продължение на три дни, без да се измори.
Плъховете с удоволствие гризат сапун и пият бира. Изобщо не отказват нещо, което поне малко става за ядене.
Въпреки непретенциозните им хранителни навици, плъхът може да усети и минимални количества отрова в яденето. Та дори тя да е една милионна част от общото тегло на храната.