Сусамовото семе е не само изключителен източник на мед и манган, но и добър източник на магнезий, калций, желязо, фосфор, витамин В1 и диетични фибри. В допълнение към тези ценни материали и витамини сусамът съдържа две уникални съставки – сезамин и сезамолин. И двете принадлежат към групата на така наречените лигнани, които имат понижаващи холестерола и увеличаващи запасите на витамин Е ефекти. Сезаминът предпазва черния дроб от неблагоприятното въздействие на кислорода.

Медта в сусама дава успокоение при ревматичен артрит. Ефективността на медта се дължи на факта, че тя е важен микроминерал, играещ роля в антивъзпалителните и антиосидантните ензимни системи.

Магнезият поддържа сърдечносъдовото и респираторно здраве. Той е много полезен в случай на въздушни спазми при аритмия, понижава високото кръвно налягане и възстановява нормалния сън при жени в периода  на менопаузата.

Калция помага в защитата от рак на колона, остеопороза и мигрена.

Цинкът е много важен за здравето на костите. Съдържащият се цинк в сусамовото семе е особено добро решение за мъже в напреднала възраст. Макар да се смята, че остеопорозата е характерна за жени след менопаузата се оказвва, че тя е потенциален проблем и за по-възрастни мъже, което означава, че те трябва да я включат в храната си, обогатявайки я с този минерал.

Фитостеролите, намиращи се в сусамовото семе, понижават нивата на холестерол. Те увеличават също и защитните сили на имунната ни система към риск от определени видове рак.

Сусамът има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в него хранителни вещества и особено фолиева киселина.

Преди употреба сусамовите семена обикновенно се препичат в тиган без мазнина. Поръсват се върху хлябове и сладкиши.

Сусамът е основен продукт при производството на халва, а смлян е познат като тахан – тахини и се използва в средния Изток и Средиземноморието.

Има два вида сусам – бял и черен. И двата вида се използват в азиатската кухня, главно за панировка, подправяне на салати и рибни ястия.

Използва се за подправяне на хумус, сосове за кебап, като най-често се смесва с лимон и чесън в хлебен сос в популярното арабско предястие mezze.

Белият сусам се използва в ястия от китайската, японската и корейската кухня, където месото и рибата се овалват в сусам, преди пътжене, за да се получу хрупкава коричка.

Черният сусам влиза в състава на gomassio, японска смес от подправки, и в ястия от ориз и азиатски спагети – noodles.

В България таханът се свързва предимно със сусамовата тахан халва.

От печеният сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста изявен, затова трябва да се употребява с мярка.

Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат – трудно гранясва, поради наличието на специфичното за сусама вещество „сезамолин“. При преработка ценните витамини и други активни съставки не се унищожават.

Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено жълто, с естествен мек  вкус, който напомня на лешник. Сусамът трябва да се съхранява в херметически затворен съд на тъмно.

Тахини пастата при престояване се разслоява и преди употреба е необходимо да се разбърка добре.

Причината чесънът да има такъв мирис е съдържащата се в него сяра. Заедно с компонентите на чесъна, тя влиза в кръвния поток и след това излиза през белите дробове и потните жлези. Но това не прави миризмата по-малко отблъскваща.
Диетолози от Университета в Охайо изучавали най-добрата храна и напитка, който могат да неутрализират миризмата на чесъна и въвели няколко практични съвета:
Яжте ябълка. Плодове, които стават кафяви, когато се разрязват и се оставя на открито, включват окисляващ ензим. Той произвежда химична реакция и дезодорира неприятно миришещите сулфиди.
Пийте зелен чай. Той е зареден като завод с химикали, наречени полифеноли. Тези вещества могат успешно да неутрализират всичките  чеснови сулфиди.
Изплакнете устата си с малко лимонов сок. Киселите напитки с фактор на киселинност, който е под 3.6, могат да унищожат ензима алиин който се активира, когато чесънът е смлян надребно.

Професор Тим Спектор от Кралския колеж в Лондон е открил ген, който помага на своя носител да приема много въглехидрати и да не пълнее.
Генът е кръстен AMY1, а в научно-популярна литература е наречен Геном на Аткинс.
Притежателите на няколко копия на този ген отделят слюнка, съдържаща особен ензим, ефективно разграждащ въглехидратите. Повечето хора притежават само една двойка от тези гени, много малко са тези с три и повече от тях.
В някой са намерени 20 двойки от Гена на Аткинкса. Те са щастливци, защото могат да ядат много чипсове, макаронени изделия, хляб, бисквити, сладки…. При тях въглехидратите напълно се усвояват и не се натрупват в тялото.
Сега учените се занимават с подробно изследване на гена AMY1 и ензим, произвеждан от нейните носители. Може би работата им ще доведе до създаването на универсален лек за отслабване.

Не е тайна, че пластмасата се смята за синтетичен замърсител, защото се произвежда в големи количества, а в природата се разлага невероятно дълго.

Група от студенти от университета в Йейл в САЩ са направили откритие, което може да повлияе на утвърденото до сега.

По време на експедиция в тропическите гори на Еквадор специалисти по молекулярна биофизика и биохимия идентифицирали неизвестен досега вид гъбички, които като източник на енергия използвали полиуретани.

Те са единствените до сега, които могат да рециклира пластмасата в среда с ограничено количество кислород.

Полиуретанът е много често срещан полимер и той се използва за направата на много продукти, като се започне от твърдата пластмаса и се стигне до синтетичните влакна в облеклото. Основната причина за дългото разлагане на пластмасата е нейната висока химична устойчивост.

Откритите гъбички са наречени Pestalotiopsis microspora.

Студентите са успели да извлекат ензима, чрез който микроорганизмите разлагат пластмасата и са го изследвали. Получените резултати са се оказали многообещаващи.