Веднъж по време на Втората световна война в самолета на капитан Еди Рикенбергер се свършило горивото. Екипажът трябвало да кацне направо в Тихия океан. Четири седмици за тях нищо не се чуло, но в цялата страна за тях се молели хиляди хора.
След това капитанът разказал в една весникарска статия, какво се е случило със тях: “ Аз сам не мога да повярва на това, което стана с нас, но освен мен има още шест свидетели. От нищото се появи чайка и седна на главата ми. Аз внимателно протегнах ръка и я взех. Убихме я и се я поделихме поравно. Изядохме всичко от птицата. Никога по-рано не сме яли толкова вкусно месо!“
Тази чайка ги спасила от гладна смърт.
Когато някой друг го помолил да разкаже тази история и да каже какво мисли за чудно появилата се птица, капитанът казал: “ Нямам друго обяснение, освен това, че Бог ни е изпратил помощ“.
Ние не можем да виждаме всичко, но Бог изпраща ангелите си, за да защити Своите деца. Надявам се и ти да си един от тези, който получава такава помощ.

През 1997 г. японски риболовен траулер бил спасен от руския патрулен кораб в Японско море.
Когато попитали корабокрушенците, как корабът им се е оказал в бедствено положение, те казали, че от небето е паднала крава.
Никой не повярвал на тази история. Рибарите били арестувани и изпратени в затвора.
Две седмици по-късно обезкуражен представител на руските ВВС съобщил на японските власти, че един член от неговия екипаж действително е откраднал крава и я качил в самолет.
По неизвестни причини кравата паднала от височина 10 км в Японско море.
Японските моряци били веднага освободени.

Ще ви разкажа за кораб, наречен Деш изчезнал през 19 век, който отново „се появил“ през 20 век.
През 1813 г. САЩ воювал със Великобритания. Опитвайки се да преодолее съвършенния британския флот, правителството на САЩ разрешило неговите граждански съдове да атакуват британските кораби.
Тези кораби са били наричани капери, а в действителност членове на екипажа им са били пирати в служба на държавата. Каперите са могли да изпреварват противника с няколко часа. Те приближавали до вражеския кораб на разстояние от няколко изстрела.
Като правило, завземането се провеждало без кръвопролития, защото търговските кораби не са имали оръжие в достатъчно количество, а екипажите им не били добре обучени за бой и се предавали бързо.
За един от най-успешните капери се е смятала бързоходната шхуна Деш. Нейният трети капитан бил Джон Портър. Той наскоро се бил оженил. И когато екипажът се готвел за отплаване, той се простил със своята жена Елиза
Задачата на кораба се заключавала в следното. Капитани заложили пари и решили да определят, коя от шхуните е най-бърза.
Деш веднага изпреварила Чемплей и се превърнала в черна точка на хоризонта.
Но изведнъж се разразила силна буря. Изплашени от лошото време, екипажът на Чемплей върнал шхуната на пристанището, а Деш останала в морето. На брега жената на капитана усетила беда.
Шхуната Деш така и не се върнала, но и днес рибари разказват, че в безветрен ден на хоризонта се появява силует от мъглата …..

През 1881 г.  капитан Нийл Кери, заедно с жена си, двете си деца и екипаж от 32 души отплава от Ливърпул за Сан Франциско. Отивайки към Северна Америка на борда на кораба възникнал силен пожар, вследствие на което всички били принудени да оставят кораба край западното крайбрежие на Мексико.
Три спасителни лодки се носели по вълните на Тихия океан, но никъде не се виждала земя, нито преминавали наблизо кораби. Скоро гладът и жаждата си свършили работата и седем корабокрушенци загубили съзнание.
Кери сънувал през нощта, че цветът на водата се е променил от синьо в зелено. Той вкусил и водата се оказала прясна и питейна. Събуждайки се, той е бил удивен да открие, че водата всъщност наистина е станала зелена. И точно както в съня, събрал последните си сили и напълнил съд с нея. Водата била прясна.
23 дни след корабокрушението Кери със своите хора стъпил на мексиканския бряг. Тайнственият оазис на прясна вода, който Кери открил случайно в средата на Тихия океан, спасила корабокрушенците.

Японски рибари, които ловили японска жълтоопашатка, успели да хванат гигантски калмар, тежащ около 163 кг.
Сигенори Гото и неговия екипаж ловили около северните брегове на Япония. След 30-40 минути рибарите видели, как от дълбините се надига нещо „червено-кафяво“ По-рано те не са виждали такова нещо. В лодката настъпила суматоха и всички започнали да викат:
– Гигантски калмар! Огромен калмар!
Калмарът, който се оказал самец, успял да излезе от водата и се повлякъл след лодката. В резултат на това животното  загубило най-дългото си пипало. Калмарите имат пет пипала едното, от който е най-дълго. Гото заявил, че предпочита да остави калмара в лодката на безопасно място, но рибарите нямат умения за залавяне на гигантски калмари, за това и животното е пострадало.
След това калмара бил предаден на биолозите. Експертите смятат, че общата дължина на животното е около 8 метра. Ако калмара се бе оказал по-малък, рибарите можеха да го изядат, но ги отблъсквала миризмата на амоняк.
Калмарите са от главоногите. Техни представители се срещат във всички климатични пояси. Повечето калмари не са по-дълги от 60 см. Представителите на гигантските калмари могат да достигнат до 10 метра, въпреки че учените са за фиксирали и по-дълги екземпляри.