В Колизея за противник в боя на един древноримски престъпник била избрана кокошка.
В Древния Рим наказвали престъпниците като ги оставяли сами в Колизея срещу диви зверове. Обикновено това били лъвове, които веднага разкъсвали провинилия се, щом излезели на арената.
Такова наказание готвел император Гален на търговец, който продал на жена му фалшиви диаманти.
Когато търговецът стоял на арената, от клетката вместо лъв изскочила кокошка. Това предизвикало бурен смях у присъстващите, дошли да присъстват на екзекуцията.
Гален обявил:
– Той излъга и беше излъган.
След това търговецът бил освободен и пуснат да си иде у дома.

Когато за първи път чух тази мелодия, тръпки ме полазиха. Тогава не знаех, що за композиция е това. Когато отново го чух, реших да разбера, кой е композитора и как се нарича. Когато научих подробностите, кръвта ми застина във вените.
По време на мъчения, изтезания и екзекуции в концентрациония лагер, „Яновский“  в Лвов, винаги свирели музика. Оркестърът се състоял от затворници, те свирели една и съща мелодия – „Танго на смъртта.“  Композиторът на тази мелодия е неизвестен. Между музикантите били Штрикс професор от Лвовската държавна консерватория, диригента на операта Мунт и други известни музиканти
На територията на Лвовска област бил построен Яновскийя лагер.
Застанали във кръг, при виковете и писъците на изтезаваните жертви, музикантите свирели в продължение на няколко часа една и съща мелодия – „Танго на смъртта“.
В навечерието на освобождението на Лвов от Червената армия, германците ликвидирали Яновския лагер. На този ден 40 музиканта плътно се наредили един до друг в кръг заградени от охраната на лагера.
Раздала се команда: “ Музика“. И диригентът на оркестъра Мунт, както обикновено размахал ръце. Изведнъж се чул изстрел и диригентът паднал. Но звуците на тангото продължавали да звучат.
По заповед на коменданта всеки музикант влизал в центъра на кръга, оставял инструмента си на земята, събличал се гол, след което се чувал изстрел и човека падал мъртъв на земята.
През цялото време на съществуването на лагера, били убити 200 хиляди евреи, поляци и украинци.

Силата на Османската империя за дълго време била подсилена  от липсата на граждански войни, но не на последно място благодарение и на убийствата на  висикопоставени лица, провеждани с одобрението на султана.
Въпреки това, не всяка смъртна присъда трябвало да бъде изпълнена. Причина за това бил интересен обичай, който се появил през 18 век.
Осъденият от знатните можел да призове палача на състезание по бягане от главната порта на двореца до мястото на публичната екзекуция на рибния пазар. В случай на победа, смъртното наказание се отменяло и се заменяло с изгнание от Инстанбул.