Знаете ли по какво се отличават хората с висше образование?
Имат много знания? Не……
Човек минаващ по този път първо се учи да бъде хитър, извъртащ се…. Той се впуска в екстремални ситуация за кратък срок. Умее да се договаря и със самия дявол, и да дават подкуп.
Тези хора са способни да изпълнят голямо количество умствена работа за прекалено кратки срокове. Не спят с дни. Хранят се с ….по-скоро пасат или грубо казано всичко, до което могат да се доберат…. ядат.
Те запазват положителния си поглед към живота при всякакви обстоятелства.
Техния девиз е : „Пробив! Ще се проврем!“
Това са страшни хора. Те могат всичко.

Един равин бил смятан от хората за Божий човек. Всеки ден пред вратата на дома му се тълпяли хора в очакване на съвет, изцеление или благословение от този свят човек.
Всеки път, когато равина говорел, хората жадно поглъщали всяка негова дума.
Въпреки това, в тълпата от поклоници имало един човек, който никога не пропускал възможността да критикува учитела. Той обръщал внимание на хората към слабостите на равина и се присмивал на недостатъците му. Постепенно учениците започнали да възприемат първенюто за въплатен дявол.
Случило се така, че един ден „дяволът“ се разболял и починал. Всички въздъхнали с облекчение. Външно хората скърбели като за случая, но вътрешно се радвали, че този неучтив човек няма повече да прекъсва вдъхновената реч на учителя и няма да критикува поведението му.
За голяма изненада на хората, равинът искрено скърбял. Един човек го попитал:
– Нима ти скърбиш за него? Той толкова те обиждаше и ти се присмиваше.
– Не, не. Защо трябва да скърбя за нашият приятел сега, когато е в рая? Мъчно ми е за мен. Той бе единственият ми приятел. Наоколо ме обкръжават само почитащи ме хора. Той бе единственият, който ме изобличаваше. Страхувам се, че без него ще престана да раста.

Един инженер умрял и отишъл в ада. Там не му харесли много от нещата и за това започнал да въвежда нововъведения. Скоро пуснал климатик, освежител в тоалетната, ескалатори…

Господ звънал на дявола:

– Как сте там?

– Много добре! Имаме си климатик, освежител в тоалетната, ескалатор и не се знае какво още ще направи този инженер.

– Вие си имате инженер? – изненадал се Господ. – Тук има някаква грешка. Инженери не отиват в ада. Я ми го изпрати.

– За нищо на света. Харесва ми да си имам инженер.

– Ела горе веднага и ще се съдя с теб!

– А от къде смяташ да си вземеш адвокат?

Когато Божия Син бил разпнат на кръста, той отишъл направо в ада. Там Той освободил всички грешници, които били измъчвани.
Дявола заплакал. Страхувал се, че в ада повече никой няма да попадне. Тогава Бог му казал:
– Не се притеснявай. Ще ти изпратя тези, които в праведния си гняв се нахвърлят с проклятия върху грешниците. И отново в ада ще бъде тясно докато се върна отново.

Множество легенди и поверия за подкови идват от реалния живот. В раните векове на нашата ера, желязото е току-що открито в Европа. То било много скъпо и всеки железен предмет имал висока цена.
В селските дворове желязото било много рядко срещано. Ако някое семейство е намерило на пътя желязна подкова, то това се считало за голям успех. От нея можело да се направи, например, нож и няколко гвоздея.
В различните европейски страни съществуват различни легенди за подковата, като символ на благоденствие, късмет и щастие. Ето и една от тях: За преподобния Дъстън и дявола. Това е англо-саксонска приказка.
При бъдещият архиепископ на Кентърбъри Дъстън дошъл дявола и го помолил да подкове копитата му. Трябва да отбележим, че преподобния бил ковач по съвместителство.
Дъстън подковал дявола толкова здраво, че той от болка се завъртял на едно място и помолил за пощада. Цената, с която дяволът платил свободата си била клетва, че никога няма да влезе в дом над вратата, на който е окачена подкова.