Международен екип от океанографи от САЩ, Норвегия, Швеция и Великобритания са открили същества, непознати на науката при изследването на дълбоководни равнини на дъното на Тихия океан.

Бил проучван района от Тихия океан известен като Clarion-Clipperton Zone или CCZ. Той се намира на 75 километра на юг от остров Хавай.

Там има дълбоководна равнина, в която обитават загадъчни същества. Образците били изведени на повърхността по време на експедицията през 2013 г. осъществена в рамките на проекта ABYSSLINE. От тогава учените ги изследват в лабораторни условия и едва сега са решили да разкажат за направените открития.

От 12 изследвани многоклетъчни организма 7 са били неизвестни на науката. Освен това два от тях представят нов род и семейство. Останалите се отнасят към новите видове.

Учените смятат, че биологичното разнообразие в района е поради високото съдържание на желязо-манганови сферични, понякога неправилно закръглени минерални агрегати с плътна скритокристална, зърнеста или радиално лъчиста структура. Фактът е, че районът е богат на редки земни метали.

Научната експедиция била организирана от една от минните компании, които са решили да се разгледат равнината преди старта за добиване на полезни изкопаеми. Учените отбелязват трудните условия на живот в района. По-специално, температурата на водата в него е няколко градуса над нулата по Целзий, а на дълбочина 4000 м почти няма светлина.

Водолазът Алекс Мустард от Британия, не за първа година се спуска под водата, за да изследва тектоничните плочи в различните части на света.

За пореден път се е потопил край бреговете на Исландия на дълбочина 25 метра. Той изследвал положението на евразийската и северноамерикански тектонични плочи, и стигна до заключението, че в сравнение с миналата година разстоянието между тях се е увеличило значително, което с много метри превишава прогнозирания от учените един сантиметър на година.

Водолазът измерил температурата на водата и забелязал, че на някои места тя достига до 80 °C, което показва изтъняване на кората на това място. Освен това забелязал множество вулкани и термални извори.

През последните години много от тези тектонични отдалечавания са се увеличили значително и това е станало, както на земята, така и на морското дъно и в океана.

Валери имаше малко красиво канарче. Всеки ден се грижеше за него и слушаше веселата му песен. Слагаше му в хранилката канарено семе, рапица, нигер, просо, коноп. Понякога разнообразяваше храната му с листа от глухарчета, сварено яйце, покълнали семена, настърган морков, грозде.

Когато се чудеха с баща си къде да поставят клетката на канарчето, дядо Васил ги посъветва:

– Не трябва да е на пряка слънчева светлина, да се избягва и място, където е течение. Внимавайте да не се слага там, където минават много хора и биха могли да стреснат птицата.

Чичо Марин добави:
– Най-добре е клетката да се постави на нивото на погледа, но не по-ниско, защото птицата се плаши.

– Забравете кръглата клетка, – развика се Добромир, – те са най-лошия избор за вашия любимец.

– Хубаво е дъното на клетката да се покрие с пясък, – каза дядо Васил, – добре е за храносмилането на птицата.

– Дядо, да знаеш как хубаво пее само, – каза въодушевен Валери.

– Явно канарчето е мъжко, – засмя се дядо Васил. – Женските издават само един монотонен звук.

Веднъж канарчето замлъкна, поомърлуши се и въпреки всички грижи на Валери, то умря.

Момчето дълго държа изстиналата малка перушинена топка и плака.

Отиде при дядо си и със сълзи на очите му каза:

– Дядо, нашият песнопоец си отиде. Няма да слушаме вече песните му.

Старецът прегърна внука си.

– Не плачи, ще купим друго, – старият човек се опита да го успокои.

Но Валери бе неутешим.

– Защо такава красива птица, която е донесла толкова много радост със своите песни, – подсмърчаше Валери, – се превръща в безжизнен труп? Това е толкова жестоко.

Дядо Васил погали внука си по главата и каза:

– Успокой се, малкия, има и други светове, където може да се пее….

Очите на Валери блеснаха, той видя своя любимец кацнал на клонче, изливащ невероятни трели, такива, каквито той не бе го чувал преди да реди…..

Не е възможно да запазите душевния си мир, ако не прогоним мислите, които не са угодни на Бога. Трябва да гледаме в сърцето си, какво става там. Ако няма мир, трябва да помислим в какво сме съгрешили.

За да имаме душевен мир, трябва да бъдем въздържани, в противен случай и нашите тела ще загубят мира си.

Не трябва да бъдем любопитни, имам предвид да четем вестници и книги, които опустошават душата ни и ни донасят униние, обезсърчение, смущение и объркване.

Не трябва да съдим другите, защото понякога се случва така, че без да познаваме човека, говорим за него лошо, а той по ум е подобен на ангелите.

Не се старайте да се занимавате с чужди дела, грижи се само за това, което ти е поръчано от по-възрастните и тогава за послушанието Господ ще ти помогне с благодата Си. Тогава ще видиш в душата си плодовете на послушанието си: мир и постоянна молитва.

Губим Божията благодат, защото не обичаме брата си според Божиите заповеди. Ако твоя брат те оскърби, а ти го осъдиш или намразиш, ще почувстваш, че благодатта си е отишла и мирът е изчезнал.

За да имаш душевен мир, нужно е да обикнеш този, който те е оскърбил и да се молиш за него.
Не можеш да имаш в душата си мир, ако не помолиш Господа да ти помогне да обикнеш всички хора.

Необходимо е да придобием послушание, смирение и любов иначе всичко, което правим, ще пропадне.

Един старец имал следното видение: Човек наливал вода в корито, което било с дървено дъно. Много се трудил човекът, но водата все пак изтичала и коритото оставало пусто. Ние живеем самоотвержено, но когато загубим някоя добродетел, заради нея душата ни остава пуста.

Всеки от нас знае какво представлява един бездомен човек. В повечето случаи, това не са приятни на вид хора, стигнали дъното заради личните си проблеми, изглеждат,  сякаш съвсем не ги вълнуват това.

Независимо от предубеденото отношение от страна на обществото, сред тях попадат и такива, които заслужават нормален живот.

Мариус бе бездомен. Той се появи една сутринта пред едно малко заведение. Негов собственик бе 30 годишният Григоров.

– Моля ви, господине, дайте ми няколко лева – каза Мариус на Григоров –   или поне нещо за ядене.

Григоров се замисли, много му се искаше да изрита бездомника далеч от заведението си, но изведнъж се обърна към Мариус и му каза:

– Защо да не ти дам работа?

– Аз живея на улицата от 16 години, – наведе глава Мариус. – Заради криминално престъпление, никой не иска да ме вземе на работа. Трябва да крада или да прося, за да мога да преживявам.

Този разказ на скитникът, още повече затвърди желанието на Григоров да му помогне.

– Добре, – каза собственикът на заведението, – ела да миеш съдовете в кухнята за два часа.

– Готов съм само за храна да ви работя, – съгласи се скитникът.

Мариус сложи престилка, изми ръцете си и започна работа.

Когато собственикът предложи сандвич на Мариус, скитникът го раздели на две и едната половината занесе на една бездомна жена на улицата. След това се върна и продължи да мие съдовете.

След двата часа работа Григоров заплати на Мариус няколко лева. И двамата се разделиха. На другия ден Мариус отново дойде, да мие съдовете в заведението. Това продължи няколко седмици.

Накрая Григоров повика Мариус и му каза:

– Ти заслужаваш да работиш в заведението ми на постоянна работа…

Мариус прошепна:

– Благодаря ви…

А очите му се насълзиха.

Не трябва да съдим за човека по външния му вид. Ако някой не помогне на изпадналия, проблемите му няма да се решат.