Екип от учени от университета в Женева са разкрили механизма на промяната на цвета при хамелеона.
Според учените, изменението на цвета на животното става с помощта на активната настройка на решетката от нанокристалите, присъстващи в повърхностния слой в клетките на дермата, наричани иридофори. Изследователите са установили наличието на дълбоки иридофори с по-големи и по-малко подредени кристали, които отразяват инфрачервеното излъчване. Организацията на два наложени един върху друг  слоеве на иридофорите им дава възможност да превключат между ефективното маскиране и ярък външен вид, като същевременно се осигурява пасивна топлинна защита на организма.
Генетикът Michel Milinkovitch обяснява, че червения, жълтия и кафявия цвят се създават без пигменти и физическото явление оптична интерференция. Те са резултат от взаимодействието между определени дължини на вълните и наносистемни структури, като например малки кристали, намиращи се в кожата на влечугите.
Физикът Jérémie Teyssier и биологът Suzanne Saenko, работещи по изучаването на хамелиона, казват, че животното променя цвета си при използване на активни настройки на решетъчните нанокристали. Когато хамелеонът е спокоен, те образуват гъста мрежа и отразява сините вълни. За разлика от състоянието, когато животното се възбужда,  то отслабва своята решетка от нанокристали, което му дава възможност да отрази други цветове, жълти или червени. Това е един уникален пример за автоматично организация на вътреклетъчен оптична система, управлявана от хамелеона.
Учените също така са показали наличието на втори, по-дълбоки слоеве на иридофорите. Milinkovitch твърди, че тези клетки, които съдържат голями и по-малко подредени кристали представляват значителна част от инфрачервените вълни. Това дава на хамелеон отлична защита срещу топлинно въздействие.
В бъдещите изследвания, учените планират да проучат механизмите, които обясняват развитието на нанокристални решетки в иридофорите, както и молекулярните и клетъчни механизми, които позволяват на хамелеона да контролира геометрията на тази решетката.

За целата са ни необходими: 2 броя узрели банана; 3 супени лъжици захар; 2 супени лъжици масло; канела или пудра захар и добро настроение!
Ето и как се приготвят:
Загрейте тигана и разтопете маслото, след което добавете захарта. След като захарта започне да се топи, сложете предварително нарязани бананите по дължина или на кръгчета.
Пържите ги 3-5 минути до златисто кафяво.
Изпържените банани поставете в чинийка и ги поръсете с пудра захар или канела.
Това е цялата философия на приготвянето им.
Пържените банани са добър изход, когато гостите ви са на вратата и няма с какво да ги посрещнете.

Хванатия екземпляр мъжът е предал в музея в Сидни. Рибарят я е хванал край бреговете на Новия Южен Уелс в Австралия. Хищникът случайно е попаднал в мрежа пусната на 600 метра дълбочина.
Този вид акула, която се нарича „динозавърът на морето“, има необикновенни челюсти. Когато челюстите ѝ се затварят, двете връзки на челюста се задвижват и устата ѝ идва напред.
Според учените, израсналия носа съдържа голям брой електрочувствителни клетки, което помага на хищник в мрака на големи дълбочини да усещат излъчването на потенциалните си жертви.
Хванатият екземпляр е даден в Австралийския музей в Сидни, но не са могли да го запазят жив, за съжаление. Това е било не възможно. Въпреки това, служителите на музея са установили, че акулата е от мъжки пол и има относително малка дължина 1,26 м, докато тези риби растат до 3,7 метра.
Месният рибар Майк Кели твърди, че в мрежата му и друг път са попадали такива екземпляри, макар и не много често.
„Такива съм хващал около 12 пъти в живота си“.

НАСА пусна два клипа с най-впечатляващите кадри на слънчевата активност. Кадрите са заснети от Обсерваторията на слънчевата динамика – Solar Dynamics Observatory, която наблюдава нашата звезда и фотографии лице на Слънцето обърнато към Земята през последните пет години.
Първото видео е подбор от най-добрите снимки на Слънцето от юни 2010 г. до 8 февруари 2015 г. Вторият видеото включва запис на последните няколко дни.
От стартирането на оборудването от обсерватория се прави една снимка на Слънцето в секунда. В резултат на това тези записи на слънчевата активност са станали основа на две хиляди публикации. Информация попада на компютъра на обсерваторията чрез двоичен код  предаващ черно-бели снимки, но ако е необходимо снимките могат да бъдат направени цветни и по-близки в специфични области.
Материята в Слънцето има разлика в температурата и обсерваторията приема изображения с различни дължини на вълните, за да следи движението на веществата в атмосферата на Слънцето.
Изследователите се надяват, че тези данни ще помогне за определяне на причините за изригванията на Слънцето, защо магнитните полета на звездите са постоянно в движение, а температурата на атмосферата е 1000 пъти по-висока, отколкото на повърхността на звездите.

Пешеходните маршрути, особено ако са много дълги, винаги разкриват взаимността на самотата и общността, реката и платото, наслаждението и болката. Това преплитане на противоположностите изпълва целия път, дълъг хиляди километри. Трудно е да се повярва, че един човек е в състояние да преодолее тези разстояния пеша. Може би това прави такова необичайно приключение запомнящо се.
Ако искате такова приключение, може спокойно да се отправите по един от многото изморителни и същевременно зрелищни маршрути.
Днес ще ви представя един такъв маршрут с дължина 805 километра.
Истинските търсачи на приключения навярно ще се вдъхновет от първооткривателския дух на този исторически маршрут, който е по следите на експедицията на Самуил и Флоренция Бейкър.
Това са първите европейци, който преди 150 години са се добрали до езерото Алберт в Източна Африка и са го кръстили с името на съпруга на кралица Виктория.
Маршрута започва близо до Джуба, столицата на Южен Судан и минава край уникалните природни обекти, като езерото Алберт и 43-метровия водопад Кабарега при вливането на река Нил в езерото Виктория.