Чували ли сте националния химн на Израел? Навярно ви е позната мелодията, а думите?

Този химн е известен като „Ха Тиква“. Той е стихотворение от 29 думи, но  изразява същността на ценностите на държавата Израел, по-добре от всеки друг текст.

Думата  הַתִּקְוָה – „Ха Тиква“ означава надежда, това е две хилядна стара мечта на евреите след разрушаването на Храма – да се върнат в истинската си родина Израел.

Нека да погледнем ключовата фраза в „Ха Тиква“.

ולפאתי מזרח קדימה
לציון צופיה
עוד לא אבדה תקוותנו

улефаатей мизрах-кадима
аин ле цийон цофия.
Од ло авда тикватену

Която означава: „Докато нашите очи се обърнаха на изток, към Сион, надежда все още не е загубена“.

„Надеждата“ тук е неугасващата вяра, благодарение, на която евреите се върнаха в земята на Израел.

Васка бе много дребна, едва 1,35 метра. Още в детската градина ѝ се подиграваха за ниският ѝ ръст. Думите на другите деца дълбоко я нараняваха:

– Дребосъчке, махай се от тук.

– Вижте, колко е дребна, сигурно пълзи по земята, вместо да ходи.

– Дребосък, ти и един стол не можеш да вдигнеш.

– Ха-ха-ха, какво мъничко джудже само!

Един ден Васка се обърна с болка към Бога:

– Господи,  защо си ме направи толкова дребна?

Минаха години. Васка стана учител на деца с нарушено зрение. А ето как се случи това.

Когато Васка беше в началото на специализацията си, в училището искаха да приемат  сляпо дете в предучилищната група, където всички останали деца бяха зрящи.

На Васка и поръчаха да му помага, когато учителката преподава на останалите.

Още първият ден тя влезе с Крум в стаята и седна до него. Докато учителката поздравяваше групата, Васка каза на сляпото дете:

– Спокойно,  до теб съм!

Изведнъж Бог и проговори:

– Ето за това съм те създал.

Ръстът ѝ за случая бе идеален. Тя се побираше на малките столчета, на които сядаше, за да помага на децата.

Васка помогна на Крум да научи брайловата азбука и той доста добре усвояваше материала, докато завърши гимназия.

С Божията помощ тази дребна учителка обучаваше деца със специални потребности. И то не година, две, а цели 20 години.

Бог бе използвал една дребна жена, висока само 1, 35 метра, колко повече някой който има недъг.

Бог има план за всеки от нас, независимо дали сме здрави и силни или хора в неравностойно положение.

Мартин дълго време изучаваше със съпругата си песента на различни птици.

Една пролетна сутрин той се разхождаше и от време на време се спираше да долови непознати звуци. Симфонията, която огласяше гората му напомняше думите на Исус.

„Внимавайте в това, което слушате“.

Мартин се замисли:

„Дали съм внимателен към думите на Бога? Слушам ли Го толкова съвестно, както птичите песни?“

Вниманието, което отделяме на Божието Слово, на проповедите и на гласа на нашия Господ, ни помага да растем.

Ако пренебрегваме всичко това, постепенно ще загубим контакта си с Бога и надеждата за Неговото царство.

Не губете слуха си спрямо Бога!

Исус знаеше, че страхът заплашва Неговите последователи. Но каква утеха са били за тях думите Му : „Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века“.

Живеем в опасен свят, в който много неща могат да ни изплашат.

Бог никога не е обещавал да ни избави от всички опасности в живота. Но въпреки тези опасности Той е обещал да бъде с нас и да ни помага да ги преодоляваме.

Пътят на вярата не заобикаля мрачните места, а ни превежда през тях.

На Нестор Киряков  му предстоеше важно пътуване. Имаше среща с чуждестранни бизнес партньори. Ако успееше в договарянето го очакваше голяма печалба. Бяха са уговорили няколко месеца преди това.

Но времето се случи много ветровито и всички полети бяха отменени. Плановете на Нестор бяха провалени.

– Срещата няма да се състои на предвидената дата, – крачеше нервно Киряков на летището.

Той бе много ядосан. Това съвсем не го бе предвидил. И най-лошото бе, че всичко бе заложил на тази карта, а сега всичко се сгромоляса.

Изведнъж в него настъпи неочакван мир.

„Това закъснение ще ми даде повече време да бъда със семейството си, – помисли си Нестор. – Колко пъти съм пренебрегвал жена си и децата си, заради разни бизнес сделки. Дори на семейни празници, тържества, особени случаи съм се измъквал с думите, че имам среща с бизнес партньори“.

Киряков седеше на една от пейките в чакалнята и плачеше:

– Това е дар от Бога, за да се осъзная колко съм пренебрегвал хората, който най-много ме обичат. Трябва да се възползвам от тази възможност.

Хората, които минаваха край него клатеха глава и казваха:

– Горкият, сигурно е изпуснал важна среща.

Неговите сълзи за околните бяха признак за неуспех, провал, ….

Нестор седеше на пейката, но вече разсъждаваше по-трезво върху случилото се.

– Ето и апостол Павел извличаше най-доброто от непредвидените обстоятелства. Собственият му народ не приемаше Евангелието, това обаче не го спря. Той намери нова възможност и започна да проповядва на езичниците.

Нестор наведе глава и тихо се помоли:

– Господи, благодаря ти за възможността, която ми даваш да бъда по-дълго със семейството си. Боже, помагай ми да виждам всяка възможност, когато пред мен се появят спънки и препятствия ….

След това той стана и тръгна към изхода. На лицето му грееше щастлива усмивка.