Когато не се разбираме с някого, ние сме склонни да използваме прости, често еднословни етикети. Те като, че ли опростяват нещата. А дали е така?
Хората не могат просто да се класифицират само чрез една дума, която да ги опише. Вероятно има моменти, когато всеки прави нещо, което може да бъде прието като мързеливо, егоистично, стиснато, глупаво…..
Такъв „етикет“ може да бъде унищожителен, а в случая сме взели под внимание само част от поведението на човека. Така без да осъзнаваме го превръщаме в постоянна характерна черта.
Вместо да правите глобално охарактеризиране, съсредоточете се към самото действие или ситуация. Тогава ще откриете, че човек по-малко ще се отбранява от нападките ви и дори може да реши да промени нещата.
Не наричайте някой мързелив, само защото не иска да си пише домашните.
Не смятайте, че някой е глупав, защото не е отговорил на някой ваш „елементарен“ въпрос.
Не приемайте, че някой е егоист, ако не се е сетил да ви почерпи от пуканките, които яде в момента.
Опитайте се да разберете човекът отсреща. Кажете му какво ви дразни в поведението му, но без да го осъждате. Никой не е идеален.

Интелигентност. Какво е това?
Някой от интелигентните хора, които познавам, от практична гледна точка, ми изглеждат като едни от най-глупавите.
Онова, което разбирам под интелигентност е подобно на хидра, има премного глави, за да се вмести в една единствена дума. Но в цялото си многообразие се опира на способността на човек да съпреживява.
Повечето хора разглеждат интелигентността като интелектуално, познавателно умение или способност. Мисля, че това донякъде е погрешно. Интелигентността е способност на хората да съществуват в равновесие между себе си и едно или повече житейски обстоятелства.
И което е особено важно, извънредно интелигентните хора имат способността да бъдат съпричастни към много различни неща.
Познавам човек, който най-добре от всички хора разбираше животните, но той беше и блестящ стратег, вдъхновен водач на хората, а и също добър стопанин в дима си. неговата интелигентност вдъхваше страхопочитание. Беше любознателен. Умът му беше винаги отворен за новото.

„Здравей, човеко, цар на природата!
На нашата далечна планета, ние отдавна сме превърнали околната среда в пустиня. Наблюдавам те как „наказваш“ Земята, като измисляш и употребяваш такава интересна дума като „екология“. И това илюстрира, вероятно, вашият вечен страх от тези, които ви пречат да се страхувате.
Комари. мухи, плъхове – защо не се разправиш с тях? Уважаваш ги? Но за тези, които са по-слаби, вие сте горди и последователни.
Моржът на Стелер, пощенския гълъб,  двуутробния вълк…списъкът е твърде дълъг и ще продължава дотогава,  доката не се унищожат всички видове, които ви „дразнат“. И тогава ние заедно ще се повеселим или заплачем“.
Такова писмо е получено след новината, за смъртта на последния представител на слоновата костенурка, рядък вид влечуги от Галапагос.
Помислете само, мъже и жени се тревожат, че са загубили пет лева в маршрутката, но не забелязват изчезването на множество видове в природата. И това става сега….
Не е ли странно, един се радва на чистокръвно куче, а друг, че скоро ще започне ловния сезон, надявайки се да повали някой ценен екземпляр.
Не можем особено да разчитаме на изблиците на милост. Нека си спомним животни, които не са враждебни към човек, но с негово съгласие са изчезнали от Земята. Това е ставало преди, става и сега.
За някой това ще бъде „загуба, която никой не е забелязал“. Е и какво може да се направи? Не се примирявайте, тези неща все още зависят от нас. Побързай да кажеш не на унищожаването на видовете в природата, защото тази загуба е безвъзвратна.

Бях чувала, че една дума може да означава нещо различно от това, което знаем, но това надхвърли очакванията ми.
Произхода на думата идиот идва от гръцки „Idiotes“ и не означава глупак, а „частно лице“. Според езикът на византийското христианско духовенство, с тази дума обозначавали мирянина и тъй като миряните не били уважавани, думата добила негативен отенък.
„Подлец“ в полския език означава „прост, незнатен човек“.
Към „избраните“ думи можем да прибавим и „негодник“. С тази дума обозначавали „човек негоден за военна служба“.
Друг смисъл е имал и думата „зараза“. Ако на девойка и кажели преди 250 години така, тя би го приела за комплимент. Тогава фразата: „Колко си заразна“ означавало „Ти си прелест, самото очарование“.
Много думи са изменили значението си и днес някои от тях се използват негативно. Причина за това е бил може би даден случай, събитие или нещастие.
Навярно сте улавяли двусмислието на някои думи, вследствие, на което се е получавал голям каламбур.

Една събота, преди да се прибере вкъщи, пасторът реши да се обадя на жена си. Бе вече почти 10 часа. Той звънна, но жена му не вдигна слушалката. Дълго чака, но никой не се обади. След известно време той отново набра домашния номер и жена му веднага отговори. Пасторът попита:
– Защо не вдигна слушалката, предния път, когато ти се обадих?
– Никакъв звънец не съм чула, – изненадано отговори жена му.
Този случай щеше да се забрави ако в понеделник в църквата, в стаята на пастира не иззвъня телефона. От телефонната слушалка звучеше мъжки глас:
– В събота вечерта от този телефон някой ми звънна….
Пасторът дълго не можеше да разбере за какво става дума. Тогава мъжът каза:
– Телефонът дълго звънеше, но аз не отговорих.
Пастирът си спомни за случилото се с него.
– Извинявайте, че съм ви обезпокоил. Исках да се обадя на жена си, но изглежда по грешка съм набрал вашият номер.
Мъжът смутено каза:
– Разрешете ми да ви разкаж , какво се случи тогава. В събота аз исках да се самоубия. И преди да направя това се обърнах към Бога: „Ако ти наистина съществуваш, чуваш ме и не искаш да направя това, моля те, дай ми знак“. И в това време телефона иззвъня. Дойдох до него и видях на таблото изписан надпис: „Господ Всемогъщ“. Гледах звънящия телефон и не смеех да вдигна слушалката.
Църквата, в която служи пастира се е нарича  „Домът на Всемогъщия Бог“ – „Almighty God Tabernacle“.