Нещо съвсем малко…..

В настъпващия мрак изгаряха последните лъчи на деня. Ателието бавно потъваше в мрака.
Изведнъж той ненадейно се засмя. Тази весела усмивка промени за миг цялото му лице, и добавя:
— Ще ви кажа нещо, понеже оня ден ставаше дума за Робер Ре. Бе дошъл в ателието ми тъкмо когато бях направил отливката на един бюст. Ре го огледа, похвали го и за да каже нещо компетентно, забеляза: „Каква интелигентност на техниката! Ето тук например тази резка, която изглежда нещо съвсем малко…., а дава такава изразителност на главата!“
Погледнах го. Той сочеше един ръб, останал от калъпа. Ръб, който още не бях имал време да остържа….