Той вярваше, че щом като Исус е вечен и навсякъде, всички, които са следвали заветите му, без значение дали са били родени преди или след въплъщението му в човешки образ, дали са го познавали или не, са били християни и законни наследници на царството небесно.
Отвращаваше се от почитането на светите икони, защото смяташе, че е нечестиво да се представя с човешки образ безплътното божество, и поучаваше, че първите християни са пазели иконите на Исус, на апостолите и на мъчениците като образи на хора, които те са познавали и обичали, както ние днес пазим снимките на изчезналите приятели, а не като предмети на суеверно обожание.
Освен това  той смяташе, че е  смешно да вярваме, че Всевишният е продиктувал дума по дума Писанието на пророците, както ангелът е дал думите на магарицата на Валаам.
Разубеждаваше вярващите да не правят поклонение по светите места, а им казваше да дават милостиня на бедните, а не на църквите, понеже мислеше, че е грехота, докато толкова сиромаси нямат пукната пара да си купят хляб, да се дават пари на свещениците, за да палят свещи посред бял ден или да украсяват с него идолите в храмовете.
Възможно е да сте го чували поне един път. А дали е прав?