Случва се така, че в пералнята попадат неща, които не трябва да бъдат там в дадения момент, защото избледняват. Понякога недоглеждаме и пропускаме, а резултатът е негодни за носене дрехи.

Обикновено такива вещи се изхвърлят на боклука или се носят само у дома. Не е нужно толкова бързо да се отказвате от тях.

Ако дрехи ви са избледнели след изпиране, предлагам ви да изпробвате това.

1.Накиснете в топла вода с амоняк, на 5 литра 2 флакона, избледнелите дрехи за 30-35 минути.

Първоначално ще усетите неприятна миризма, но избелелият цвят ще изчезне и на дрехата няма да има никакви разминавания на цветовете.

На премиера на операта „Палячи“ присъствал странен зрител. Той влязъл в залата с прашни дрехи на ездач, високи обувки с шпори …..

По време на антракта Леонкавало пристъпил към непознатия, поклонил му се и вежливо казал:

– Сър, благодаря ви от цялото си сърце!

– За какво? – удивил се странният зрител.

– За това, – казал композиторът, – че не сте довели на моята опера и коня си!

Хубаво е да бъдеш майка. Таня от скоро бе станала такава. Малката ѝ дъщеричка почти изпълваше ежедневието ѝ.

Таня бързо прехвърли на ум нещата, които искаше да свърши преди малката да е събуди. Станеше ли от сън, трябваше да се сменя памперса ѝ и да я нахрани.

Единствения начин, по който Мими, така се казваше малкото създание в кошчето,  заявяваше своите нужди, бе чрез силен плач.

През цялото време докато шеташе из дома си, Таня поглеждаше към кошчето, за да види дали Мимето не се е събудило.

Щом видеше, че отваря очи, Таня се втурваше към нея, за да изпревари плача на детето си. Подсушаваше го и го нахранваше.

– Обичам я толкова много, че съм готова да направя всичко за нея, – казваше често Таня. – Докато спи моето малко момиченце, то е в своя малък свят и не чувства моето присъствие.

Един ден, докато прибираше дрехите от простора, Таня се замисли. Тя откри за себе си нещо много интересно.

– Колко често в действията си приличам на дъщеря си. Живея си спокойно и безгрижно, докато нещо не ме притесни или както по-възрастните казват, настъпи някаква криза. И какво правя тогава? Ужасена се обръщам за помощ към Бога.

Тя не веднъж бе усещала, че Той знае, че ще Го повика и бе готов да я чуе.

– И Бог разрешава всеки мой проблем преди да съм го помолила, – усмихна се Таня. – Благодаря Ти за Твоята любов, Господи, за готовността Ти да ми помагаш преди да съм Те помолили.

С пробива на научно-техническия прогрес и изобретяването на пералнята, на практика в целия свят жените са престанали да смятат прането за неприятна и тежка работа.

Въпреки това, прогресът не е достигнал до всички краища на света.

Например, в Индия поради високата цена на битовата техника, пералня рядко може да се срещне в дома на обикновените граждани.

Освен това, ако човек може да си позволи да си  купи този вид оборудване, той едва ли ще го използва. За това винаги се наема домакиня, която се занимава с изпирането на мръсните дрехи.

Всички останали перат своите неща по обичайния ръчен начин.

Зимата пееше проклетата си и гибелна песен. Вятърът гонеше сухи клони и потъмнял треволяк наоколо. Всичко бе сковано от студ и мраз. Хората се бяха увили в дрехите си. В сърцата им имаше болка. Бяха загубили всякаква надежда.

Беше пазарен ден в София. Още два часа и щеше да се зазори. В двора на конака стана необикновено раздвижване на сеймените на пашата.

Мазхар паша изпрати да се обадят на поп Тодор Митов да се приготви. Той стана готов за половин час.

Зададе се губернаторът с каляска и свита, която се състоеше от десетина души.

В средата на пазара доведоха, току що изведеният от затвора Васил Иванов Кунчев, с прозвището Левски. Той бе конвоиран от взвод заптии и четири взвода аскери. Облечен бе с костюма, с който бе хванат при ханчето. На нозете му имаше тежки окови. Бе слаб и бледен, но очите му искряха пронизващо.

– Папаз ефенди – каза мютесарифинът, – иди при него и според вярата ви извършете необходимото.

Поп Тодор Митов започна да чете за случая молитва. И когато попът каза:

– … раба Божия Василия….

Левски го прекъсна тихо и му каза:

– Моли се, отче, не за мен, а за отечеството ни България.

След като свърши обредът, Левски бе качен на едно буре. Сложиха му въжето. Преди да бъде избутано бурето, Левски извика:

– Боже, избави България!