Собственик на бакалия бил силно разстроен. Като че ли нарочно срещу него, на същата улица, бил открит голям супермаркет. За този човек, това означавало край на бизнеса му.
Малкият магазин бил скромен, но верен източник на доходи и заплашващия го фалит ще бъде истинска катастрофа за него и семейството му.
Един мъдрец рекъл на собственика на бакалията:
– Ако се боиш от конкурента, то ще го намразиш, а ненавистта ще стане причина за твоята гибел.
– Но какво да правя тогава? – запитал нещастния търговец
– Всяко утро ще заставаш пред своята бакалия и ще я благославяш, пожелавайки й процъфтяване в настоящия ден. След това ще се обръщаш към супермаркета и ще направиш същото.
– Какво? Да благословя моя враг, който ще ме разори?
– Всяко благословение към него ще се върне с добро към теб. Всяко пожелание за зло, ще погуби тебе.
Шест месеца по-късно бакалинът отново отишъл при мъдреца и му съобщил, че се случило това, от което се е боял. Трябвало да закрие малкото си магазинче. Едва тогава той – управляващия супермаркета и работите му тръгнали по-добре от всякога.

Най-известната формулировка на любопитен икономически феномен е описана от Уодил Кетчингс и Уилям Фостър.
Тя изглежда така:
„Колкото повече отделяме за черни дни, толкова по-бързо те ще настъпят.“
За да се разбере това противоречие, съдържаща се в този феномен ни е нужна малко икономическа теория.
Ако по време на икономически спад голяма част от населението започва да спестява и се намалява търсенето на стоки, това от своя страна води до намаляване на доходите и като следствие се намалява нивото на икономиите и спестяванията.
Казано просто, получава се затворен кръг, когато потребителят изразходва по-малко средства, влошава благосъстоянието си.
В някои отношения парадокса на спестовността, прилича на проблема от теорията на игрите наречена „дилемата на затворника“. Действия, които са изгодни за всеки участник пооделно, са вредни за тях като цяло.

Само глупак може да се замисли дали да размени всичко което има срещу истината.

Веднъж, по време на петролния бум, в една малка страна хората с готовност разпродавали своите участъци земя на петролните компании, които плащали за тях баснословни суми.

Само една жена категорично отказвала да продаде земята си.

Предложенията достигнали астрономически висоти. Накрая една нефтена компания й съобщила, че е съгласна да й заплати каквато цена поиска. Но жената не дала съгласието си.

Нейна приятелка, която била много развълнувана от ситуацията, я помолила да й обясни защо отказва да продаде земята си:

– Нима не разбираш, – казала жената, – че ако се съглася да я продам, ще загубя единственият си източник на доходи.

Провалили сте се в покорство, не поради липса на любов, а напротив –  загубили сте  обичта, защото никога не сте се опитвали да се покорявате.

Нима обичта не означава равенство и свободно съдружие? Всички трябва да бъдем защитени от алчността на другия, защото сме паднали.

Равенство пред закона, равенство в доходите това е добре. Равенството пази живота, но не го създава. То е лекарство, но не е храна. Все едно да се опитвате да се стоплите на нарисуван огън. Ухажването не е чувало за равенство, зачатието също. Какво общо има свободното съдружие с всичко това?

Да срещнете заедно радостта и страданието, това е дружба. Да се радвате или да страдате един от друг, не е. Дружбата е свенлива, а покорството и смирението са необходими.

Не слагайте равенство там, където не му е мястото. Властта и подчинението са по-скоро танц, отколкото диктатура, особено между мъжът и жената, където ролите се менят.

Нобел изобрети динамита, за да облекчи човешкия труд в борбата му с природата, т.е. да взривяват гранитът.
А човечеството направи от това изобретение най-страшното средство за изтребление.
И на огорчения Нобел остана само да основе от „динамитните доходи“ премия на мира, за да изкупи макар и малко своя неволен грях пред човечеството.