Симов затвори вратата и застана пред високото бюро.
– Приготвил съм се да вървя на тенис, – каза Радулов, – така че давай накратко.
Симов се постара да бъде убедителен, но докато още говореше, разбра, че Радулов знаеше за какво е дошъл. Човекът зад бюрото се държеше радушно, но очите му го наблюдаваха и внимателно проучваха.
– Яко си затънал, Симов. Говориш за вашите активи, но ако фалирате каква стойност ще имат те? Канторите ви са стари. Това са сгради от миналия век, които отдавна трябваше да се разчистят и за тях едва ли ще получите нещо. Помещенията, в които държите машините си, са в по-добро състояние, но те не са ваша собственост, вие сте само наемател там. Колкото до фирмата ви никой няма да я купи, щом конкуренцията ви доведе до фалит.
– Няма да допусна да ме смачкат, – Симов беше пребледнял, но се държеше твърдо.
– Така казвате вие, – засмя е Радулов. – Възможно е да постъпват грубо и нечестно, но това е борба, конкуренция и надмощие на пазара.
– Да, те успяват благодарение на шантаж и клевети, – Симов кипеше от негодувание. – Човек трябва да бъде честен и почтен в професията си, а не да подлага динени кори на конкурентите си. Освен това, те дойдоха и се настаниха тук. Никой не ги е викал.
– Чакайте, Симов, вие не знаете с кого си имате работа. – гласът на Радулов стана назидателен. – Като приятел ви съветвам да не си окачвате сам въжето на врата. Защо не се откажете, докато е време? Бъдете благоразумен. Ако искате мога да говоря с тях и да ви помогна да вземете добра цена за фирмата си.
Симов усещаше, че Радулов иска да му помогне и че е убеден в това, което казва.
– Не, няма да се предам толкова лесно, – каза Симов.
Радулов дълго обмисля нещата и накрая каза:
– Винаги съм ви смятал за умен човек, Симов, макар и малко наивен. Но сега мисля, че сте неблагоразумен. И между нас казано, ви се възхищавам на упоритостта.
– Тогава наредете да ми се отпусне заема.
– Не мога да ви обещая нищо, Симов. Трябва да поговоря с другите от банката.
– Кога?
– Може би по-късно. – Радулов махна неопределено с ръка, той искаше по-скоро да се отърве от „натрапника“.
Мозъкът на Симов започна да работи бързо. Това, че му отказаха от банката, вече нямаше значение. Той нямаше да се откаже лесно. Живееше с надеждата, че все нещо ще измисли …..
