Минчо и Тодор бяха двама братя. И както всички съвременни деца те обичаха да прекарват свободното си време пред компютъра.
Майка им Станка какво ли не опита, за да ги накара да излязат навън и да поиграят с другите деца, но нищо не се получи. Пък и къде щяха да намерят други деца? Всички малчовци като тях, обикновенно сядаха пред компютрите си при всеки възможен случай и започваха ….
– Трябва да огранича достъпа им до компютъра, – реши един ден майката.
И тя го скри от тях. Засмя се и доволна от идеята си, успокоена отиде на работа.
Когато се прибра, завари синовете си пак пред компютъра. Сякаш той си е бил на масата през цялото време и тя не го е местила, нито го крила някъде.
– Как ли са го открили? – ядоса се тя не на шега. – Трябва на по-добро място да го скрия.
Но колкото и да го криеше „по-добре“, тя всеки ден ги заварваше пред компютъра.
– Тук нещо не е наред, – каза си Станка. – Трябва да разбера трикът им.
Но дълго време това не ѝ се отдаваше.
Един ден Станка случайно засече появата на съседския котарак в дома им. Тя забеляза на къде се насочи животното….. Тогава нещата напълно ѝ се изясниха.
А ето каква била тактиката на двете момчета.
Те капвал върху корпуса на компютъра малко валериан.
И щом майка им напуснеше къщата, след като се бе постарала много добре да скрие любимата им вещ, те донасяха от вън съседския котарак, който много бързо намираше компютъра.
Когато става дума за компютър, възможностите и изобретателността на децата да стигнат до него, няма граници.
