Когато Никола се събуди. Усети желание да изпие една чаша чай или кафе.

Внезапно го осени мисъл, която произнесе на глас:

– Това, което правя като първо нещо сутрин, когато се събудя, е показателно за това, какво наистина жадувам. Дали хващам смартфона си и активирам социалните медии или се наслаждавам на топла напитка? … Сутрин умът ми е свеж и трябва да го посветя на най-ценното в живота си.

Никола си спомни за едно посещение на село.

Когато беше още тъмно, той видя дядо си рано сутринта на колене. След това той се молеше с баба му, а накрая призоваваше всички в къщата на молитва.

– Това беше често срещано в много християнски домове преди, а сега някак си този дълбок копнеж и искреното търсене на Бог са се изчерпали …… Колкото повече нашите удобства и луксове се увеличават, толкова търсенето на Бог като първото нещо сутрин намалява, – каза си Никола.

Той стана и закрачи из стаята.

Зората още не бе пробила нощния мрак.

– Господ не се е променил, – продължи да разсъждава Никола. – Той продължава да ни излива милостта Си всяка сутрин.

Изобличен Никола падна на колене и се помоли:

– Господи, признавам, че съм дал първото си внимание на други приоритета, без да осъзнавам Твоето присъствие, което ме подкрепя всяка секунда. Помогни ми да Ти дам първото и най-доброто от себе си.

Тони завърши обучението си в Университета. Сега трябваше да си намери работа по специалността и да приложи знанията си на практика.

Всичко това не става с магическата пръчка, за това брата на Тони, Захари му предложи:

– Докато си осигуриш известна финансова стабилност, ела да живееш в моята къща.

Измина половин година и Захари каза на брат си:

– Сега вече финансово си добре. Време е, да започнеш да ми плащаш наем.

Тони се съгласи. Той не искаше да лежи на гърба на брат си.

Мина още една година.

Тони сподели с брат си:

– Харесал съм си една къща и мисля, да си я купя.

– Много се радвам се теб, – прегърна го сърдечно Захари. – Преди да се разделим имам малък подарък за теб.

– Ти толкова много ми помогна до сега, – очите на Тони се насълзиха.

– Този подарък е специално за теб, – потупа го Захари по рамото. – Наемът, който ми плащаше, съм внесъл в спестовна сметка. Доста голяма сума се е събрала. Давам ти я за новия ти дом.

Тони се разплака.

Бог е показал любов към нас. И сега желае и ние да показваме такава към другите и да отваряме домовете си за тях.

Чрез жертвата на Исус сме получили пълнотата на тази щедра любов.

И докато Той ни помага, ние можем да я даряваме на другите.

Ник бе израснал в дом, където господстваше насилието. Там Той се чувстваше нежелан. Мразеше всички и им се ядосваше.

Един ден бе изпаднал в тежка депресия.

Мислите му бяха изпълнени с желание да посегне на живота си.

Минаваше край една църква и нещо го привлече.

Ник влезе в църковната сграда и … Бог се намеси.

В този ден Ник научи:

– Въпреки, че се чувствах нежелан Исус ме обича.

По-късно в него се породи желание да сподели тази любов с местните младежи.

В гараж започна да поправя велосипеди, но и човешки животи, които само Бог можеше да ремонтира.

– Исках да видя как младите хора реализират потенциала си, развивайки променящия си живот във взаимоотношения с Исус, – ентусиазирано споделяше по-късно той.

Вторият шанс в живота е ценен. Най-скъпоценен е този, който започва с ново начало в Исус.

Ураган връхлетя върху дома ѝ. Хела по чудо се спаси. Нямаше вече дом, вещите ѝ бяха разпилени.

Приюти я хуманитарно християнско служение, помагащо на онези, чийто домове бяха разрушени от урагана. Дадоха ѝ дрехи и храна.

Един от доброволците в хуманитарното служение забеляза, че Хела плаче.

– Какво се е случило? – попита я той. – Защо плачете?

– Не плача, защото загубих всичко, а защото усетих любовта проявена спрямо мен. Никой до сега не се е отнасял така към мен.

Божието сърце се проявява в желанието Му да помагаме на нуждаещите се.

Независимо дали сме в бедствени ситуации или в ежедневието, когато даваме на нуждаещите се от благословиите, които Бог милостиво ни е дал, ние правим очевидна любовта на Неговия Син, който дойде „да прогласи добра вест на сиромасите“.

Все още не можем да видим Бог, но други може да Го зърнат, когато подражаваме на Неговото състрадание към тях.

Нека Неговата любов се прояви като доброта чрез нас днес.

Ели тръгна с майка си да пазарува.

Тя бе поканена на рожден ден на своята най-добра приятелка и сега трябваше да ѝ купи подарък.

– Искам да ѝ взема перфектен подарък, – мърмореше Ели под носа си.

Когато влязоха в универсалния магазин, Ели обиколи всички редове, пъхна се във всеки ъгъл. Търсеше перфектния подарък.

Накрая го видя, голям плюшен мечок. Тя не можеше да откъсне очи от него.

– Това е, – извика Ели, – перфектния подарък за Даря.

Бог прави същото. Той те е избрал. Знае точното място, където ще те постави. Може би гола всекидневна, която се нуждае от топлина и радост.

Бог те е създал с определена цел.

Той е преплел обстоятелства и характер, за да създаде правилния човек за правилния кът на света, а след това е платил цената, за да те прибере у дома.