Семейство Минкови се прибираха от една приятна екскурзия. Това бяха незабравими дни. Време, в което освен посещение на известни туристически обекти, имаше близко общение между членовете на това семейство. По време на тази екскурзия, те разговаряха за много неща, които искаха да споделят, но забързаното ежедневие им отнемаше това право.
Милена караше колата и се наслаждаваше на прекрасните природни гледки.
Изведнъж навлязоха в тунел. Тесните пространства притесняваха Милена, особено ако са тъмни. Страхът взе надмощие над нея. Стана толкова нервна, че започна да се задушава и поти.
Искаше ѝ се да спре колата и да даде да я кара мъжът ѝ, но бе много опасно да направят тази смяна веднага.
Камен забеляза колко е пребледняла Милена. Децата също усетиха, че майка им има някакъв проблем.
Камен посочи напред с пръста си и извика:
– Милена, погледни там има светло петно!
– Да, мамо, то се увеличава, – завикаха децата, – скоро ще излезем от тунела.
Милена се опита да се фокусира в светлата точка, която взе да се увеличава и започна да се успокоява. Скоро излязоха на открито и тя започна да диша спокойно.
По-късно Камен сподели:
– Понякога и аз се чувствам така, сякаш се намирам в тъмен тунел. Обзема ме страх, който ме изтощава.
– Но ако имаме силна вяра, – обади се малкия Гошо, – Бог ще ни изведе бързо от тъмнината и ще ни покаже светлината, която трябва да следваме.
– Такива преживявания ни правят емоционално и духовно по-силни, – добави Камен.
– Не сте ли разбрали до сега, – възторжено каза Елица, сестрата на Гошо, – че Бог е с нас в битките на деня.
– Да, – съгласи се Милена, – силата ни е от Него.
