Една древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. Възможно е тогава да е било така, но днес можеш лесно да се заблудиш на някой кръстопът.
Пътя, по който вървиш може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрия начин да достигнеш целта е да се обърнеш към надежна пътна карта или да попиташ някой, който знае правилния път.
Не всички пътища водят към Бога, както някои си мислят. Защо?
Съществуват пътни заграждения, които не позволяват на човек да достигне до Бога. Такава преграда е грехът.
Но Бог ни е дал отлична пътна карта – Библията, дал ни е и Водач, които знае пътя и може да ни насочи към него – Исус Христос.
Исус каза: „Аз съм пътят, и истината, и животът“.
Това не е арогантност, не е ограничение, не е недостиг на милосърдие. Това е истината, защото Христос дойде от небесата, за да плати за нашите грехове.
Следвай Христос и никога няма да се заблудиш!

Колко често празнувайки Цветница, забравяме за смисъла на празника!? Както всичко в живота ни лесно и невидимо се трансформира в обичай, обряд или ритуал, над който не се замисляме прекалено много.
Какво става, когато в този ден приветстваме Исус, влизащ в Светия град на осле? Матей свидетелства, че тогава градът се е потресъл, а когато ние извършваме този ритуал, нещо потрепва ли в нас? Или изпълнявайки го с чиста съвест се прибираме по домовете си?
Поради това, че сме го превърнали в непонятен ритуал, много хора са се отдалечили от християнството. Нима само вярващите трябва да знаят, защо се прави така?
За това нека да се постараем, да си спомним, да вникнем и да се вгледаме в това, което е било тогава, за да разберем, какво се прави и какво може да се постигне днес.
Христос провъзгласи идването на Божието царство. Какво е Божието царство? Победата над злото, победата на доброто, светлината и любовта, пълнота на знание, радост и мир в Светия Дух. Това е царството на всички онези, които знаят, приемат Христос и възможността за друг живот – живот триумфиращ над злото и омразата, над разделението и разпадането, и най-накрая над самата смърт.
Мнозина са повярвали в Христа и са го последвали, но все още не са разбирали Неговото учение за Царството до края. Всички те изглежда, както твърде много сега от нас, не разбират, че Христос говори за неземния свят, смятайки че ще дойде някакво тайнствено „след“, но тук и сега ще продължи да управлява злото, грубата сила, омразата и ще се осъществява борба на „всички срещу всички.“ Дори и днес враговете на религията казват, че християнството винаги е преподавало помирение със злото и несправедливостта в тази свят, обещавайки  блаженство в бъдещия свят.
В отговор на това, празникът на влизането на Исус в Ерусалим е светъл и радостен. Хората по онова време са смятали, че Ерусалим е Светият град, където ще бъде Божието царство и Бог ще победи. И Христос изпълни тази вяра, сякаш искаше да каже: „Да, тук и сега, на земята, в нашето време и пространството започва победата на светлината над мрака, отваря се Божието царство!“

Някой звъни по телефона. Димитър вдигна слушалката:
– Аз съм служител от ВиК. Трябва да ви предупредя, че днес до края на деня, няма да има вода, запасете се с необходимото ви количество.
След час звъни пак същия човек:
– Напълнихте ли всички съдове с вода? Очаквайте ни! Сега ще ви докараме един слон да се изкъпе.

Днес е много трудно да изненадаш хората с някое произведение на изкуството. Творците трябва да поработят доста, за да измислят нещо уникално.
Хората прекарват доста време посещавайки голям брой изложби с разнообразни скулптори.
На поредната изложба на плажа Бонди в Австралия, наречена „Скулптора от морето“ са взели участие художници от различни страни.
Най-интересната работа била на Давид Макракън „Намаляване и Изкачване“.Това произведение представлява алуминиева стълба, отиваща в небето.
Такава необичайна работа те кара да се замислиш. Тук наблюдаваме комбинация на изкуството с илюзията.
Когато гледаш тази стълба ти се иска да се изкачиш по нея и да стигнеш до небето.
Първата изложба „Скулптора от морето“ се е провела преди 17 години.

Чудили ли сте се, откъде идва названието „меден месец“? Това е много популярна фраза. Но това, което означава днес е различно от това, което е означавало преди. Това са напълно различни неща.
Всеки свързва медения месец с периода след сватбата, в който младоженците, ако имат възможност, изкарват на пътешествие. Това е месецът на любовта и семейното щастие.
Но преди е било съвсем друго.
Нашите предци са имали необикновен обичай. След сватбената церемония на младите им давали 5-10 килограмова бъчвичка с мед. Този мед младоженците трябва да изядат за един месец. Така те можели да пият само напитка от мед през този месец. От там и дошло името „меден месец“.