Американският спортист Джордж Ейсер на Олимпийските игри през 1904 г. в Сейнт Луис в един ден спечели шест медала.
Три златни на успоредка, прескок и катерене по въже.
Два сребърни при изпълнение на земя и на кон с гривни
Един бронзов медал на греда.
Освен това Ейсер е бил инвалид. Вместо ляв крак, той е имал дървена протеза.
Трябва да се отбележи, че във всяка от тези дисциплини са се състезавали не повече от пет спортисти и всички те били представители на САЩ.

Желанието да се състезава е в кръвта на почти всеки човек. Ако сте силни духом, то рано или късно ще искате да е състезавате с достоен противник. Именно с тази цел някои от нас се занимават със спорт и участват в спортни състезания.
Съревнованието не е задължително да бъде свързано със строго упражняваните спортове. Всеки може да избере правилата и мястото на състезанието. В следствие на това са се получили доста нелепи и необичайни спортове.
Ето и някои от „интересните“ дисциплини.
Бягане на четири крака. Това състезание се провежда в много страни на традиционни дистанции. Японецът Кеничи Ито успял да постави световен рекорд на бягана на четири крака на 100 метра – 17,47 секунди и до сега никой не е могъл да го надмине.
Друг интересен спорт е хвърляне на мобилни телефони. Това необичайно състезание се провежда във Финландия от 2000 година, а по-късно и във Великобритания, Германия и Норвегия, като непрекъснато завоюва нови фенове.
Свтовният рекорд сред мъжете при далечно хвърляне на телефон е 95 метра. За хвърляне се вписва всяка марка и модел на телефон, като се ограничава само теглото им от 200 до 440 грама. Когато участваш в такова състезание, не е необходимо да мяташ собствения си телефон, такива апарати се предоставят от организаторите на състезанието.
Навярно обичате футбола, но какво ще кажете за футбол в калта. Това е любимото развлечение на шотландците в техните естествени климатични условия. Правилата са аналогични като при футбола, но терена е по-подходящ за плавяне и място, където да се отъркалят прасета. Всичко това е доста зрелищно, забавно и атрактивно.
Сега ще споменем за още една интересна дисциплина, бързо плуване в блато. Обикновенно се провежда във Великобритания. В блатото се прави траншея с дължина 55 метра. Спортистът разполага с маска, плавници, шнорхел и неопренов костюм – по желание.
Дължината трябва да се преплува, без да се показва главата над водата, ръцете също не трябва да се движат.
Първото плуване се е провело в Уелс през 1971 г. и от тогава е станало традиционно национално развлечение.

Два пъти да пресечеш с плуване Ламанш,от Дувър до Кале и обратно, се е отдавало на мнозина, но абсолютният рекорд на тази дисциплина принадлежи не на мъж, а на жена.
Холандката Ирен ван дер Аан е проплувала пролива между Франция и Англия за 18 часа и 15 минути.
Не веднъж мъже са се опитвали да подобрят този рекорд, но за сега това не се е отдало на никой. Най-доброто мъжко постижение е 21 часа и 37 минути.
Ирене е интериорен дизайнер. Занимава се със декорация и консултиране на клиенти Тя  съветва хората как да подредят домовете и офисите си. Да станат по-ярки и организирани по начин, който отразява тяхната личност.
Но сърцето на Ирене е насочено другаде, към откритите водни пространства. За това говорят множеството ѝ участия в състезания в открити води.

Дани погледна нагоре стреснато. Петров стоеше над него и гледаше надолу през зацапаните си очила.

– Имаш ли нещо да кажеш на класа? – попита Петров.

– Не, всъщност не,  – каза тихо Дани, като се опитваше да скрие тетрадката си, в която скицираше нещо.

– Може би желаеш да ни покажеш домашното си, над което си се трудил цяла седмица, – подигравателно подхвърли Петров.

– Ами, …. – започна Дани засрамено.

– А може би слушаш внимателно урока в час и старателно си водиш записки за чутото, – гласът на Петров премина в кресчендо.

– А мм …., – започна да мънка Дани, чудейки се как да се измъкне от ситуацията.

– Разбира се, че не, – продължи своята назидателна реч Петров. – Аз съм само един учител, който стои по цел ден тук и си приказва разни работи, за собствено удоволствие и кеф, без надежда, че ще успее някого да образова.

– Ама аз наистина слушам, – запротестира Дани.

– Не се опитвай да ме заблуждаваш, – кресна учителят.

Петров беше винаги изтупан по модата, но говореше като човек от миналия век. Учениците се страхуваха от него и никога не му правеха номера, като на другите колеги, които бяха доста либерални в опитите си да се справят с тази „пасмина“.

Той беше дошъл от скоро в училището, но още от първия ден беше накарал учениците да запазят тишина. Нямаше нищо топло, сърдечни и любвеобилно в този човек.

Но резултатът беше налице. В класната стая винаги имаше дисциплина, домашните се предаваха навреме. Дори най-бунтарски настроените и небрежните в учението деца изправяха гърбове и млъкваха щом Петров влезеше в стаята.

Фридрих II, кралят на Прусия, ценил разума и образованието, и съвсем оставил вярата в Бога. И вместо молитви към Бога се обръщал за помощ към френския философ Волтер.
– Божествени Волтер, помогни ни, – казвал той.
Но скоро кралят забелязал в своята страна силен упадък на морала, нравствеността и дисциплината. Тогава разбрал, че науката без вяра в Бога, дава печални резултати.
От Волтер краля също се разочаровал, защото се убедил, че той няма морални и нравствени устои. Обръщайки се към своя министър казал:
– Постарай се в най-скоро време бързо да въведеш християнството в страната или се махай.
Този министър бил ревностен изпълнител на заповедите на краля за борба с християнството преди това.
Християнството не е религия. Истинското християнство започва, когато приемем Христос.
Ако християнството, което сме приели и изповядаме, остане зад стените на молитвения дом, а не в останалите дни на седмицата на работното ни място, в училище, ако то не е въплътено в нас и не се проявява в ежедневния ни живот, то е лъжливо.