В края на декември се провеждат какви ли не класации. Американското списание Wired публикува 15-те най-опасни хора на света. Добре известният руски програмист Касперский е включен сред основните злодеи …
Такава „ласкава“ оценка Касперский печели поради профисионалната си дейност. Преди известно време американските разузнавателни агенции провели виртуална атака срещу центъра за ядрени изследвания в Иран. В ход били пуснати вируси Stuxnet, Flame и Duqu. Атаката не успяла поради работата на „Лабораторията на Касперский“.
Освен това, лабораторията е получил име на „една от най-големите и най-модерните антивирусни компании в света“. Тя е спряла всички вирусни атаки от „привържениците на свободата“ в Близкия изток, по време на „Арабската пролет“.
Според Wired,Касперский е активно сътрудничел с ФСБ – Федералната служба по безопасност в Русия, за да подготви агенти в областта на компютърните разследвания. Доказателство за това, според журналистите е успешното решаване на проблема с отвличането на сина на Касперский.
Wired уверява също, че руски програмист използва историята за сина си, за да претендира за „прекомерна свобода“ в Интернет. След това в Русия се е появил „черен списък“ на забранените сайтове  и били ожесточени мерките за контрол на Интернет провайдерите.
Единственото, което липсва в оценката на американското списание е фотографията  на Евгений Касперский в генералски мундир на ФСБ.

Животните са оцветени по два начина: едни имат „защитна“ окраска, благодарение на която се сливат със заобикалящата среда и могат да се скрият, а други имат „насочваща“ окраска, която ги прави видими по няколко причини. Зайците се отличават с това, че са оцветени и по двата начина. Когато лежат в леговището си, в храсти или на земята, ушите, главата, гърбът и хълбоците им са сиви. Животните се сливат със земята и се виждат едва когато ги наближите, оцветени са „защитно“. Но в момента, в който заекът разбере, че приближаващият неприятел ще го открие, той скача на крака и тръгва да бяга. Сега той сваля цялата си окраска, сивотата сякаш изчезва безследно, настъпва мълниеносна промяна. Ушите му са снежнобели, с черни връхчета, краката бели, а опашката е черно петно върху ослепително бял фон. Сега заекът е черно-бял. Окраската му вече е „насочваща“. Как става това? Много просто. Предната част на ушите му е сива, а задната — черно-бяла.
Черната опашка, окръжаващото я бяло петно и краката са прилепнали до земята. Заекът седи върху тях. Когато той седне, сивият плащ се разпростира и някак се уголемява, но щом животното скочи на крака, плащът изведнъж се свива и се появяват всички бели и черни петна и докато преди цялата му окраска шепти: „Аз съм бучка пръст“, сега тя вика с пълен глас: „Аз съм заек!“
Защо заекът прави всичко това? Защо трябва едно плашливо създание, което крепи живота си единствено на своята бързина, да оповестява по такъв начин съществуването си на целия свят, вместо да се скрие? Сигурно има уважителна причина за това.
Положително съществува известна полза, инак заекът не би се държал така. Работата е в това, че ако тревогата се окаже лъжлива, заекът мигновено разсейва заблудата, като показва истинската си окраска. От друга страна, ако непознатият се окаже койот, лисица или куче, те моментално забелязват, че имат работа със заек, и „разбират“, че няма смисъл да си губят времето да го преследват. В същност те си „говорят“ Така: „Това е заек, а на открито не мога да го хвана“. Те се отказват от преследването и това, разбира се, спестява на заека много излишно припкане и безпокойство.
Черно-белите петна са „националният мундир“ и „флаг“ на зайците. При по-слабите зайци тези петна са по-матови, а при силните са много по-големи и по-ярки.