Обикновена история. Утро. Звъни будилникът. Вие сте го навили 10 минути по-рано от необходимия срок. За това спокойно го изключвате и продължавате да спите. След 10 минути отново го изключвате и заспивате. След това отново и отново историята се повтаря.

След един час с дивашки вик: „Успах се!“, започвате да се носите мълниеносно из апартамента си. И така всяка сутрин. Тази ситуация е позната на мнозина.

Въпреки това, сега това може да бъде преодоляно. Дизайнери и производители на часовници постоянно работят в тази насока. Те откриват все по-изобретателни начини да се събудят сутрин онези, на които ставането е много трудно.

Ето ви и един от тях.

Безшумен будилник. Той не звъни. За да се събудите, преди да заспите, трябва да наденете на пръст от ръката, безжичен пръстен, който ще почне да вибрира в нужното време.

За да го изключите, достатъчно е малко да дръпнете ръката. Ако не станете, пръстенът ще се включва на определени интервали, а разтърсването на ръката ще става все по-силно.

Все повече дизайнери се интересуват от екологията, в резултат на това, отпадъците се превръщат в нови модели на модата.

Така Саша Лорен от Калифорния използва отпадъчни продукти от бактерии, които остават след приготвяне кисело ферментирал гъбен чай комбуча.

Изсушен този материал прилича на изсъхнала кожа. Лорин шие от него изделия на висшата мода – рокли, сака, поли.

В Сицилия след преработка на цитрусови плодове от оставащите, след отнемането на сока, кожа и семена се прави изкуствена прежда.

Малка лондонска фирма помага на филипинските фермери да отглеждат ананаси. От листата на тези плодове произвеждат тъкан, подходяща за шиене на обувки, чанти и калъфи за лаптопи.

Инженер и дизайнер Олаф Дигел отдавна се интересувал от 3D-печат на музикални инструменти. В неговото порт фолио има саксофони, ударни инструменти, даже има и китара.

Обикновено Олаф работи с пластмаса, но този път създал метална китара адаптирана към  Саул Хъдсън.
Инструментът е наречен „Heavy Metal“. Въпреки че е от метал, тя не е тежка и се вписва перфектно в стила на „хеви метъл“, както по външния вид, така и по звук.

Китарата е направена от алуминиева сплав благодарение, на което тежи само 3,7 кг. Формата на корпуса е взаимствана от телевизията, за орнаменти служат бодлива тел и рози в стил  Gun’s & Roses.

С производството на металния корпус се е заела компанията  Xilloc, използваща лазерно синтеровани 3D-принтерите EOS M400.

Декоративни дизайн е проектиран в SolidWorks. Първоначално китарата си е спечелила прякора „Война и мир“, но името „Heavy Metal“, изглежда по-подходящо и точно.

Сърцевината на корпуса, към която се прикрепя кленовия гриф, пикапите и моста са изработени от дърво.

Фрезоването на сърцевината е отнело около един ден. Обработката на металическия корпус, напечатан изцяло, е отнело около седмица, поради сложността на геометричната фигура и неопитността на дизайнера с 3D-печатни метални изделия.

Отделянето на подпорките ставало ръчно и това отнело на Олаф три или четири дни, а още толкова отишло за шлифовката, допълнителна обработка и полиране до приятна за допир повърхност.

Само мързеливи автор на научна фантастика, футурист или инженер никога не е мечтал през живота си такова нещо като летяща кола.

Факта, че този превоз е практичен и лесен за използване, е очевидна.

Летящата кола ще помогне за решаването на много проблеми, включително и трафика по пътищата.

Представям ви невероятната идея за летяща кола Audi Shark.

Тази летяща акула е създадена от турския дизайнер Казим Доку и е хибрид между самолет и мотоциклет.

Тази кола е по-скоро подводница, отколкото борд на самолет, благодарение на изчистения си дизайн.

Това превозно средство е предвидено за двама души.

Audi Shark при движение използва принципа на въздушната възглавница.

Можете да посетите Швеция, за да видите метрото в Стокхолм. То е известно с приликата си на истинска художествена галерия.

В света, това метро се нарича „най-дългата художествена галерия“. В него има стотици станции и три традиционни цветни линии: синя, червена и зелена.

На всяка от тях са се трудили множество художници и дизайнери.

Интересно е, че в метрото се намира и една недовършена станция. За нея се разказват легенди в Стокхолм.