Човек е източник на затрудненията и усложненията в живота си.

Хората се уморяват от „решаването“ на проблемите си. Не защото намерението им е трудно, а поради факта, че се използват същите методи, които са довели до създаването на самия проблем.

Ето, често можеш да наблюдаваме в семейството, как жената постоянно критикува мъжа си, не го уважава, а после се оплаква от пороците му.

Или пък мъж, който нищо не прави, лежи на дивана, а иска печалбата му значително да нараства.

За да решим, който и да е проблем, трябва да се изкачим на по-високо ниво, но за това ни е нужна помощ от човек, който вече е решил подобен случай.

Не можем да се научим да караме кола по инструкции записани на книга. Можем да пробваме това да направим самостоятелно, но рискуваме да загубим автомобила и живота си.

Животът е много по-сложен от една кола, но ние сме толкова самоуверени, че си мислим, че можем да преминем през всичко, без да се обръщаме за помощ към някого.

По този начин ставаме жертви на собственото си невежество. А при тези, които знаят и могат, отиваме едва тогава, когато нищо вече не може да се промени.

„Растете в благодатта и познаването на нашия Господ и Спасител Исус Христос“.
Бог иска да израснем духовно и да стане като Исус Христос. Как да направим това? Като част от парите си ги инвестираме в своя личен растеж.

Можете с помощта на парите си, да развият умения и образова себе си, за да стане по-добър лидер, по-добър оратор, по-добър в молитва или просто по-добър човек.

Да, но вие не сте като колата си, не приличате и на вашия апартамент, дивана или дрехите ви.

За това не се изкушавайте да използват парите си за комфорт, а ги използвайте, за да инвестират в нещо, което ще промени вашия характер.

Това означава, че всеки път, когато използвате парите си, за да си купи християнска книга, вярвам, че всеки от вас има Библия, ако нямате по-добре си купете, тя ще ви помогне да растете духовно. Така инвестирате във „Фонд растеж.“

Аз все още имам Библия. Тя е моят навигатор и спътник в живота, защото съм минала през нея толкова много пъти и съм разсъждавала над Божиите истини.

В Библията се казва: „Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб, И трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, И душата ви ще се наслаждава с най-доброто“.

Можете да похарчите парите си за нездравословна храна или за да подхраните душата си. Изберете храната за душата, тя ще ви помогне да растете духовно.

През 1800 г. средната продължителност на живота в богатите страни е 40 години и в по-бедните – само 25. Малко хора са успявали да доживеят до дълбока старост, повечето са умирали от инфекции.

Днес, хората в развитите страни живеят средно 80 години, а в третия свят – 50.

Ако погледнем водещите причини за смърт, се оказва, че в третия свят, хората продължават да умират от диария, респираторни инфекции, СПИН.

В развитите страни, където има достъпът до съвременните лекарства, всички тези проблеми се държи под контрол, но хората умират от мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, рак на белия дроб, – заболявания развитието, на които е силно зависимо от начина на живот.

Изследователите наричат ​​сегашната ситуация „трета епидемиологична революция“.

Лекарите са се научили да се бори с инфекциите, държат под контрол хроничните заболявания като диабета.

Днес главната задача е борбата със старческите болести.

Спасяването на потъващите до голяма степен зависи от самите тях.

Дълго живеят тези, които имат силна воля, да откажат пушенето, да не злоупотребяват с високо калорична храна и отделят време за каране на колело, вместо да гледат телевизия и да лежат на дивана.

От услугите на професионален дизайнер не всеки може да се възползва, за това много сами се занимават със оформяне на интериора използвайки собствени сили.

Какво трябва да знаете, за да не попаднете в капан и да не направите грешки?

Често дивана се разполага до една от стените, но обстановката изглежда много по-приятна, ако главната мебел стои в средата на стаята.

Така диванът се превръща в център на гостната и отвлича вниманието от някои недостатъци в помещението, и предразполага към по-топло общение.

Донка растеше в дом, където нямаше котки. Просто майка ѝ не можеше да ги търпи, а тя бе равнодушна към тях. Повече ѝ допадаха кучетата.

Когато порасна и се омъжи, Донка усети, че в дома на съпруга обожават котките. След като се премести в дома на мъжа си там завари Пепи. Великолепен котарак с тигрова окраска и бляскави отенъци.

Пепи, като всички котки,  чувстваше как хората се отнасят към него. Донка не обикна котарака, но никога не го обиждаше. Хранеше го редовно, но нежности и привързаност не показваше към него.

Въпреки това с цялото си котешко съзнание, той проявяваше любов към младата стопанка. Щом Донка влезеше у дома, Пепи ѝ се отъркваше о краката, а когато сядаше на дивана, се качваше на коленете ѝ. Слагаше лапичките си на гърдите и потъркваше муцуната в лицето ѝ, а след това мъркаше доволно като локомотив.

Пепи най много обичаше да се качи на раменете на Донка и да направи около врата ѝ топла якичка. За нея това бе ужасно досадно, но не реагираше остро, а тактично го сваляше от раменете си.

Купиха си вила в прекрасна борова гора. Свекървата на Донка я помоли:

– Вземи Пепи с вас на вилата.

Донка се съгласи с неохота. Тя не искаше да се грижи за неприятното и дразнещо я животно. А котаракът не се отделяше от нея. Когато Донка се разхождаше, той вечно беше с нея. Легнеше ли, той лягаше край нея.

Един ден Донка реши да тръгне  по една пътека водеща навътре в гората. Пепи, както винаги тръгна след нея. Тя вървеше и се радваше на топлото слънце.

Изведнъж котаракът я изпревари и застана отпред. Когато го наближи Донка се вцепени.
На пътеката, на две крачки от нея Пепи бе наострил уши и се готвеше да нападне, а към него съскаше дебела змия.

Донка от малка се боеше от змии. Краката и ръцете ѝ се парализираха, тя не смееше да помръдне, а Пепи смело чакаше нападението на змията.

След това всичко стана много бързо. Донка грабна котарака и побягна към дома си. Едва в къщи забеляза, че лапата ме Пепи е разкъсана.

Донка бързо занесе пострадалия котарак при ветеринара.

– Нищо друго не мога да ви предложа в случая, освен да го приспя, поне няма да се мъчи много.

– Нима не можете да го инжектирате с някое лекарство?

– Няма смисъл, отровата вече е подействала, – вдигна рамене ветеринарът.

Донка го прибра. Лапата на котарака започна катастрофално да гние. На Пепи му ставаше все по-лошо. Три дни по-късно той умря.

Скръбта на Донка нямаше граници.

– Аз съм виновна за смъртта му, – обвиняваше се тя. – Не го обичах, но той предвиждаше всичко, усещаше нещата от рано и ме пазеше колкото можеше. Спаси моя живот, жертвайки себе си.

Донка го погреба с почести.

От тогава минаха много години. В нейния дом имаше много котки, но тя бе изменила отношението си към тях.

Бе разбрала, че тези животни са предани и искрено обичат господарите си, независимо от чувствата им.