Колко страшно е да чуеш диагнозата „рак“, но такава вест различно се възприема от хората. Повечето отпадат физически и остават болестта бързо да ги довърши.

Но за Фанка, която имаше страхотно чувство за хумор, можа да отслаби дори силата на фаталното си заболяване. Тя бе станала легенда за нестихваща радост в своето семейство.

Усещайки края си Фанка помоли съпруга си:

– Поливай цветята ми, когато вече няма да ме има. Когато правиш това, ще си спомняш за мен.

Найден много обичаше съпругата си. С нея бяха живели близо 50 години. Как можеше да ѝ откаже, такава молба. Той знаеше, че тя много обича цветята. Целият си дом бе изпълнил с тях.

– Разбира се, Фани, зная колко ги обичаш и няма да ги лиша от влага, така ще им се радвам и ще си спомням за твоята усмивка.

Фанка си отиде.

Времето минаваше, а болката  от загубата на съпругата постепенно се притъпи. Найден с благоговение изпълняваше всеки ден последното желание на жена си. Той усърдно поливаше цветята ѝ и им се радваше:

– Колко красиви и пищни са, също като нея.

Случи се така, че Найден трябваше да се премести в нова къща.

Разбира се, той веднага реши:

– Ще взема и любимите цветя на Фани със мен.

Когато дойде денят на преместването Найден надигна една от саксиите и …. се изненада:

– Колко е лека само!

Разрови почвата в нея, попипа листата и цветовете на растението и остана много изненадан:

– Та това цвете е пластмасово?!

Той бързо разгледа и останалите „любими цветя“ на жена си. Те също бяха изкуствени.

Найден се усмихна и каза:

– Ах тая моя неуморна хитруша! За пореден път успя да ме изненада. Успяла е да се пошегува с мен дори и на смъртния си одър….

Монтана Браун от собствен опит знае, че ракът е страшна болест., защото тя е трябвало два пъти да се справи с него.

Когато е била само на две години ѝ поставили диагноза сарком, който се е повил в съединителната тъкан. Родителите завели дъщеря си в детския онкологичен център в Атланта, Джорджия, САЩ. След една година химиотерапия настъпила ремисия.

На щастливо детство Монтана се наслаждавала само 15 години, защото болестта се върнала. Тя отишла в същия център и отново преминала през химиотерапия и болестта пак била победена.

Монтана винаги помнела добрите и отзивчиви медицински сестри, които са работили в центъра, така че сега, когато тя е на 24 години, отново се върнала за трети път в лечебно заведение, но този път като служител.

Монтана е убедена, че собствената ѝ опит ще ѝ помогне да се сближи с най-малките пациенти и благодарение на това, не само ще им осигури професионална грижа, но също така ще им окаже и ценна морална подкрепа.

Този смел човек искрено вярвал, че практикуването на любимия баскетбол, му е помогнало да оцелее в борбата със смъртоносната болест.

Трой Друпал се увличал от баскетбол, цяла година го играл активно, но през 2004 г. лекарите му поставили ужасна диагноза – рак на костите в лявата ръка.

Изглежда лечението помогнало на човека, но скоро болестта се върнала и през 2006 г. трябвало да ампутират ръката.

Въпреки това туморът се разпространявал по-нататък. Тогава Трой оставил изморителното лечение и през 2007 г. решил повече да не ходи на химиотерапия.

Въпреки мрачните прогнози на лекарите, които му давали само шест месеца живот, той се стараел да не мисли за най-лошото.

Трой продължил да играе баскетбол, даже и с една ръка. А сега твърди, че на този прекрасен спорт дължи живота си.

Родителите на тримесечния Евърет от Айова, са били много обезпокоени, знаейки, че бебето има проблеми със зрението.

След редица изследвания на детето поставили диагноза албинизъм, който може да се проявява не само, когато отсъства пигмент във косите и кожата, но и негативно влияе на зрението.

За щастие проблемът на Евърет можел да се реши с помощта на очила. Така малкото момче за първи път видяло света и собствената си майка.

И въпреки, че отначало това зрелище малко озадачило детето, почти веднага на лицето му се появила усмивка.

Сега Евърет напълно е свикнал със своите очила, а родителите му споделят по интернет подробности от живота на сина си, за да осведомят и други хора, които пряко или косвено имат общо с това рядко заболяване.

Индийски музикант свирел на китара, докато неврохирургът извършвал операция на мозъка му. По време на операцията мъжът бил в съзнание. Чрез свиренето той помогнал да се открият проблемните участъци в мозъка.

– Докторът ми каза, че трябва да взема китарата си в операционната. Лекарят се нуждаел от постоянна обратна връзка с мен, за да знае какво е самочувствието ми, – казал Абхишек Прасад.

Бившият IT специалист от южния град Бангалор страдал от разтройство, наречено дистония, което предизвиква не волеви мускулни съкращения.

В случая на Прасад, по време на свиренето, мъжът изпитвал конвулсии на три пръста от лявата си ръка.

Първите симптоми се появили преди две години, но трябвало цяла година, за да се установи окончателната диагноза. Болката се появява по време на свирене, но изследванията и кръвните тестове били чисти.

32 годишния мъж, оставил сферата на ИT през 2012 г., за да следва мечтата си да стане музикант.

Операцията минала успешно. След година Прасад планира да пусне първият си албум.