Михаил възторжено ръкомахаше:
– Кой не иска да види чудеса, мощни отговори, вяра, която премества планини и молитви, които разтърсват небесата?
– Не се горещи толкова, – поспря го Спас. – нека бъдем честни. Всички искаме „изпълнен с огън“ християнски живот, пълен с помазание и власт, но има нещо,което пропускаме.
– И какво е то? – Михаил повдигна вежди.
– Цялата тази сила има скрит корен, който се нарича посвещение, – бе отговорът.
– И все пак, – Михаил леко наклони глава напред, – посвещението не е наказание, а подготовка.
– Подобно е на тренировка в някой вид спорт, – усмихна се Спас, – никой не обича да се поти, но всеки иска медала. За това светостта е нашето духовно обучение. И забележи, без него помазанието е само показност.
Михаил само повдигна раменете си.
– Видът молитва, – продължи продължи Спас, – която задвижва небесата,
не зависи от това колко силно викаш, а от това колко е съобразен животът ти с Божието сърце.
– А истинската власт, – наблегна Михаил, – не се измерва в децибели, а във вярност.
– Какво ще кажеш за дяволът? – Спас предизвика Михаил към размисъл.
– Той не се страхува от изискани думи или цитати от Библията. Страх го е от вярващия, който ходи в ежедневно послушание, макар и тихо, но с убеждение, – плесна с ръце Михаил.
– Искаш ли живот, който дава плодове? – попита Спас.
– Че кой не иска? – отговори с въпрос Михаил.
– Тогава работи върху корена. – посъветва го Спас. – Освободи се от това, което охлажда духа ти. Храни страстта си към Исус, с малки ежедневни избори. Защото Божията сила се проявява на осветена земя и това съвсем не случайно.
