Много мъже предпочитат определен одеколон и в това няма нищо лошо. Нима не е хубаво мъжът до теб да мирише на нещо приятно?
Всеки мъж използващ одеколон го поставя на определено място, което е забранено за пипане, особено за децата. Но те винаги се врат там, където най-малко очакваш и се сещат за забраните, когато вече са направили белята.
Веднъж Пепи си играел със съседското момче и „без да иска, случайно“ разлял „божествената течност“ на баща си.
Ами сега какво ще прави, няма лесно да му се размине!
Изплашеното момче добавило малко вода и зелена боя в шишенцето, за да не се забележи, че одеколона е загубил цвета си и го оставило на мястото.
На сутринта баща му станал рано, той не искал никого да буди и за това се приготвил за работа без да включи лампата.
Облякъл се, умил се, налял малко от одеколона в ръката си и доволно го размазал по лицето си. Доволен от живота и аромата на одеколона бащата тръгнал на работа.
След 10 минути целия дом бил на крак…..
В този ден един мъж със зелено лице си останал в къщи.

Веднъж Любовта и Раздялата наблюдавали една млада двойка. Раздялата потрила ръце и настървено казала:

– Обзалагам се, че ще ги разделя!

Любовта помолила:

– Позволи ми да отида само един път до тях, а после прави каквото искаш и ще видим дали можеш да ги разделиш.

Раздялата се съгласила. Любовта дошла до младата двойка, докоснала я. Погледнала ги в очите и видяла как между тях преминала искра. След това се отдръпнала и казала:

– Сега е твой ред.

Раздялата казала:

– Не, сега аз нищо не мога да направя, защото сърцата им са изпълнени с любов. Ще погледна към тях по-късно.

Минало време. Раздялата влязла в дома им и видяла млада майка с бебе и баща. Тя се надявала, че любовта е преминала, но когато погледнала в очите им видяла благодарност. Раздялата вдигнала рамене и казала:

– Добре, ще дойда по-късно.

Минали години, Раздялата отново се появила в дома им. Там шумели деца. Мъжът си дошъл уморен от работа, а майката успокоявала децата. Сега е времето вече да бъдат разделени, защото любовта и благодарността трябва вече да са напуснали сърцата им. Но когато погледнала в очите им Раздялата видяла уважение и разбиране.

– Ще погледна по-късно, – измърморила Раздялата.

Тя отново дошла. Погледнала, децата били вече възрастни, побелелите родители ги съветвали. Погледнала в очите им и разочаровано въздъхнала, в тях се четяло доверие.

– Няма къде да отидат, ще дойда по-късно, – извикала Раздялата и затръшнала вратата.

След известно време Раздялата пак надникнала в дома им. Там тичали внуци, а до камината седяла прегърбена бабичка. Раздялата се зарадвала:

– Е, дойде и моето време.

Поискала да погледне в очите на старицата, но тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата отишла на гробищата и седнала до един гроб. Това бил гроба на мъжа ѝ.

– Закъснях времето, – натъжила се Раздялата, – времето е свършило моята работа.

Когато погледнала в очите на старицата тя видяла сълзи и спомени за любовта, благодарността, уважението, разбирането и доверието….

Андрей Бонар от Глазгоу бил образован и примерен християнин. Славата на безупречния му живот така бързо се разпространила, че много започнали да кръщават децата си с неговото име. Чрез него към Господа се обърнал един млад човек, за когото Бонар бил пътеводна звезда.
Случило се така, че този млад християнин прочел във вестника, че Андрей Бонар е починал. Натъжен той тръгнал към дом му и си мислел: „Какво ще правя сега без него? Сега всичко пропадна.“
Изведнъж чул:
– Не се опирай на Андрей Бонар, той е слаб и няма да може да те удържи.
Погледнал на там, от където идвал гласа и видял момиче и бавачка с две деца. Те се опирали един о друг, а били кръстени на Андрей Бонар.
„Това е един урок за мен, – казал опечаленият млад християнин. – Не разчитах ли прекалено много на Бонар, вместо да се опра на вечния и жив Господ? Ето той умря, а аз останах без опора.“
Християнската надежда е един от атрибутите на духовното въоръжение. Надеждата в Бога не допуска колебание. Господ не благоволи да помага на тези, които се надяват на човешко богатство, слава и светско могъщество, а само понякога на Бога. Напротив, човек напълно трябва да уповава на Божията помощ.
Винаги гледайте към Господа, защото той спасява надяващите се на Него. Никога не се препъват тези, чиято опора е Господ. „Надяващите се на Бога ще благоденстват“.

Нов живот, това е получаване на жива вода, която не трябва да задържаш за себе си, а да я излееш върху другите.

С изучаване и проповядване на Словото не можеш да уплашиш сатана, но нечестивият се страхува ако вие сте инструмент на милосърдие, състрадание и любов.

Една жена се оплакала:

– Аз съм на 65 години. Децата ми са женени. Мъжът ми умря и аз съм най-самотната жена на света.

– Сподели вярата и благата си с другите, – посъветвал я един свещеник.

Тя го послушала. И след известно време тя почувствала, че е станала най-щастливата жена на земята.

Една жена отишла при магьосник да й помогне. Още невлязла, от вратата започнала да го моли:

– Върнете ми мъжа. Избяга с едно младо момиче. Имам три деца. Тежко ми е и не мога да се справя сама.

– Добре, дай 300 лева и ще ти върна мъжа.

След няколко дни жената отново дошла при магьосника. Лицето й било потъмняло. Цялата била раздърпана. Ръцете й треперели, а в очите й се четял ужас.

– Какво, мъжът ви не се ли върна? – попитал я магьосникът.

– Върна се! Само че първият, който погребах преди 10 години.