Джеймс Маккартни е английски мултинационален музикант, син на Пол и Линда Маккартни.
Участвал е и в записите на албумите на родителите си и е издавал няколко солови компактдискове.
Самият той призна, че баща му не го е вдъхновил да се научи да свири на китара като дете, това е направил главният герой на филма „Завръщане в бъдещето“ бъдещето“ Марти Макфлай.
На кастинга имаше много млади хора, готови да изявят своите таланти. Те се вълнуваха и притесняваха. Всеки желаеше да е победител. Това състезание не бе за професионалисти, а за хора, дошли „да изпробват силите си“ с други, такива като тях.
Между тях бе и Николай, тридесет и две годишен мъж. Животът му не бе протекъл леко.
Преди години се бе сбил с други младежи. В този бой му бяха пробили главата и половин месец той бе в кома.
Прогнозите на лекарите бяха категорични:
– Дори и да дойде в съзнание, той няма да води нормален живот.
А Николай беше женен. Жена му Елена, бе млада и красива девойка.
Медиците я посъветваха:
– Зарежете го, – казаха ѝ право в очите, – не погубвайте целия си останал живот.
Но Елена реши друго. Тя остана с Николай. Обучаваше го за всичко отново, като малко дете.
Малко по-късно им се роди дъщеря. Усилията на Елена не отидоха напразно. Нейната грижа и любов изправи Николай на крака.
Николай и съпругата сега не се предават лесно и не се отчайват.
Николай бе дошъл на кастинга, за да се „пребори“ с другите и да спечели наградата.
Когато дойде реда му, той изпя композицията на Сосо Павлиашвили — „Небо на ладони“.
Изпълнената с чувство песен не остави равнодушна публиката. Зрителите го аплодираха прави, а нечии очи се изпълниха със сълзи от умиление и възторг.
Съдиите също били трогнати от неговото пеене….
Мъж попаднал под кола, седейки си на дивана в собствения си дом.
Полицаите от град Йорк, Англия, смятат случилото се за истинско чудо, защото при това странно произшествие няма загинали.
Късно вечерта шофьор, карайки двама пътника в автомобила си, не успял да овладее управлението на колата си и се врязал в стената на един дом. Автомобилът направила дупка в сградата и даже се запалил.
Жената и детето, които спели на втория етаж, успели да се измъкнат и не пострадали. Най-малко провървяло на мъжа, който бил в гостната и седял на дивана. Той получил сериозни наранявания на краката.
Що се отнася до самия шофьор, той и неговите пътници също били отведени в болницата с различни наранявания. След лечението шофьорът, чието име не се споменава, го очаква арест.
Как се наричат хора, които са взели за детето си котенце или кученце за три месеца? Хранили са го, обичали са го, играели са си с него, а когато дошла есента, оставили го на вилата, обричайки го на сигурна смърт.
Оставили и забравили като стара играчка.
Много се оправдават с това, че животните се приспособяват и могат да живеят самостоятелно. Но това не е вярно.
Никое домашно животно не е в състояние да оцелее и да се храни без помощта на човек в замрялата вила. Те ще живеят докато ги хранят съседите, но рано или късно и те ще си тръгнат.
А след това ще настане глад, към който след известно време ще се присъедини и студът.
Някои от изоставените животни на вилата, ще чакат, любящите стопани да си спомнят и да се върнат за тях.
Почти всеки ден средностатистическото семейство прекарва едно монотонно ежедневие.
Събуждане, измиване, отиване на работа и училище, а в детска градина изоставено дете .
Вечер бегом у дома, не забравя да вземеш детето от градината, купува хляб в магазина. В къщи прави бърза проверка на домашните работи, приготвяне на вечеря, ядене и …. сън.
А на сутринта, тежко ставане и отново всичко от самото начало. И това е всеки ден, толкова познато и противно.
Спомнете си детството, погледнете своето и съседското дете, как те чакат новия ден и се радват. Защо се радва детето?
На това, че живее, наоколо има хора, вижда небе, слънце, дъжд, обезателно трябва да покаже длан изпод чадъра, за да го почувства, да цопне в локва, да се намокри, това е забавно и толкова вълнуващо.
Децата още не са се отказали да се радват на живота.
А кога вие за последен път се радвахте на същият дъжд?