Матю и Ели чакаха първото си дете. Това бе незабравимо време за двамата, изпълнено с радост и копнеж да бъдат добри родители на новороденото, независимо от това, какво щеше да се роди – момче или момиче.
Един ден Ели сподели с Матю:
– Притеснявам се, дали правилно ще го възпитаме.
– И аз се опасявам от възможните грешките, – въздъхна Матю, – които можем да допуснем при общуването си с рожбата ни. Не бих искал да съжаляваме по-късно за това, което сме направили или пропуснали. Говоря за времето, когато детето ни ще е вече пораснало.
– Хайде на вечеря да поискаме мъдрост от баща ми, – предложи Ели. – Него го уважаваме не само ние децата му, но и другите, на които е преподавал в училище.
– Добре, – съгласи се Матю, – това е добра идея.
Вечерта, когато бяха привършили вече яденето, Ели се обърна към баща си:
– Татко, нуждаем се от твоя съвет. Скоро ще се роди първото ни дете. Какво би ни посъветвал за възпитанието му? Все пак ти имаш дългогодишен опит не само със свои, но и чужди деца.
Старият Захари помисли малко преди да отговори.
– Родителството е като везна. В едното ѝ блюдо е поставена любовта, а в другата дисциплината. Не позволявайте на нито една от тях да натежи повече, защото това ще бъде вредно за детето ви.
– О, това съвсем не е леко, – възкликна Ели.
– Трудно е, но е необходимо, – подчерта възрастният мъж.
– Лошо ли е да показваме повече любов към детето си? – попита Ели.
– Прекалено много обич без дисциплина, може да разглези детето, – обясни Захари.
– Строгост и ако се наложи, ще има и пръчка, – строго каза Матю.
– Прекаленото дисциплиниране без любов може да съсипе емоционално детето и да го отблъсна от теб, – каза Захари.
– Тогава какво да правим? – безпомощно вдигна ръце Ели.
– Колкото повече любов показваш към детето си, толкова повече то ще приема мерките ти на дисциплина. А когато му налагаш наказание или каквото и да е от този род, трябва да му обясниш, че го обичаш.
– Не е забавно да налагаш наказание за някое провинение, – отбеляза Матю. – Но как да му обясня, че като постъпвам така, го обичам?
– Писано е, – пое си дълбоко дъх Захари – „Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко, но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него. Ония, които любя, – казва Бог, – Аз ги изобличавам и наказвам, затова бъди ревностен да се покаеш. Ако търпим наказание, Бог се обхожда с нас като със синове, защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове“.
Матю и Ели се спогледаха, но и у двамата бе настъпило спокойствие. Те вече се досещаха чрез Кого ще успеят да уравновесят „везната“ на възпитанието.
