Какво ви тревожи и не ви дава спокойствие? Навярно ще кажете: „Нищо“.
Но всеки от нас има нещо, което го тревожи, не му дава мира. Обикновено това са мислите за настоящето и най-вече за миналото, в което се осъждаме и не можем да си простим.
Единственото, от което трябва да се боим е Бог. Нужно е да осъзнаем Неговото присъствие.
Майката винаги присъства в съзнанието на детето си, дори и когато то не мисли специално за нея. Така трябва и ние да живеем, да се движим и да съществуваме в Бога.
Ако Бог е винаги с нас навсякъде, в нас не може да проникне нищо, нито безпокойство, нито мъка, нито вълнения…. Осъзнавайки това разбираме, защо Нащият Баща толкова сериозно говори за греха на безпокойството и опасенията.
Как може да не Му се доверяваме, когато Той ни е оградил отвсякъде? Ако Бог е навсякъде с нас, ние имаме надеждна броня срещу всички атаки на врага.
В скръб, в недоразумение, при клевета, във всяко подобно нещо, ако нашият живот е скрит с Христос в Бога, Той ще ни пази. Ние сами се лишаваме от това чудно откровение, а трябва непрестанно да общуваме с Бога.
„Бог е нам прибежище“  и нищо не може да проникне през тези стени, ако ние сами не позволим това.

Баба предлага на внучката си да обядват. Детето се отказва от храната.
Тогава бабата обяснява:
– Рибата с ориз е много полезна за здравето. Ти ще станеш още по-красива и млада.
Детето бързо реагира:
– Защо трябва да изглеждам по-млада? Искам да отида на небето, а за това трябва да остарея.

В началото той чу само шум. Изскочи на улицата и пред съседната къща видя тълпа от хора. Хвърли се напред без да се замисля или да планира каквото и да е.
Хората говореха, че вътре имало дете. И тогав той чу стон….
Разбра, нямаше друг избор. Покри се с одеало и влезе през вратата в нажеженият въздух. Смяташе, че одеалото ще го запази от изгаряния и задушаване. Оказа се, че няма лесно да диша, а да се движи напред, ставаше все по-сложно.
В горящото здание той влезе два пъти. Първият път не можа да намери детето. Изчисти дробовете си от дума, пое дълбоко въздух и без одеало отново влезе в сградата. Вървеше като опипваше терена с крака, затворил очи, които сълзяха от силния дим.
Пет годишно момче, сина на съседа, откри в една от стаите. Детето лежеше на пода в бесъзнание. Грабна момчето на ръце и избяга с него на улицата.
Линейката още не беше дошла, за това сложиха детето в една кола и потеглиха. Очите му бяха затворени. То беше престанало да стене. Страхуваха се, че е умряло.
Линейката ги срещна по средата на пътя. Момчето включиха на изкуствено дишане. После един от лекарите каза:
– Ако се бяхте забавили само една минута, преди да го изкарате от огъня, то щеше да бъде мъртво.
Дълбока въздишка последвана от изблик на радост  се изтръгна от гърдите на спасителят.

Навярно сте чували някое дете да казва:
– Скучно ми е.
Вие се опитвате да намерите някакво занимание за него, но това няма резултата.
Детската скука няма нищо общо с липсата на занимание. Тя възниква в резултат на липса на енергия поради отсъствието на обич. Дете, на което не му достига обич, често произнася фразата: „Скучно ми е“.
Когато детето е в такова състояние то казва: „Нямам достатъчна енергия, за да върша каквото и да е. Искам да ме прегърнеш, да ме подържиш на колените си, да поговориш с мен.“
Когато тази нужда на детето е удовлетворена, то вижда множество възможности за това, с какво да се занимава.
В съвременният забързан живот често срещаме трудности с поведението на децта си. Недостига на контакт с тях е причината за много проблеми. Ние трябва да се грижим за нашите деца и да ги обичаме, независимо от това какво правят, защото това им дава енергия да растат, да се учат и съзряват.

Най-висока момиче в Бразилия е Елизани да Круз Силва ( Elisany Da Silva Cruz ). Тя е най-високата булката в света.
Височината на 18-годишната бразилка е 203 сантиметра. Тя признава, че понякога се смущава от погледите на другите, но обича избраника си, за това е приела предложението му без колебание.
Елизани и нейният годеник Франсиландо да Силва Карвальо се познават от три години. След година съвместен живот мъжът е направил предложение за брак на възлюбената си. Въпреки голямата разлика във височина – 41 см Франсиландо не изпитват комплекси, напротив, чувства се уверен в близост до бъдещата си съпруга.
В най-важния момент, когато направил предложение за брак на Елизани, той не се поколеба да увеличи разликата в ръста, падайки на едно коляно и молейки момичето да се омъжи за него.
Булката вече мисли за майчинство.
Заради нейния гигантизъм се изисква специална униформа за продавачите. В резултат на тази професия може да се развие тумор на хипофизата, от който тя може скоро да стане безплодна, за това лекарите я съветват бързо да стане майка. Ако не успее да роди, тя е готова да осинове дете.
Спомняйки си за запознанство с бъдещия си съпруг, Елизани признава: „Тогава не мислих, че ще се ожени за Франсиналдо. Когато се срещнахме, бях само на 16. Аз просто се играех с него и го смятах по-скоро като съперник. Не го обичах и исках да го удари всеки път, когато се срещнахме“.
С течение на времето, бразилската омраза към бъдещият съпруг се превърнала в любов.
„Аз все повече започнах да го забелязвам в компанията на атрактивни момичета и го ревнувах. Това ме заинтригува и поисках да го опозная“ – допълва Елизани. Франсиландо напротив признава, че веднага след като видял младото момиче, я обикнал и осъзнал, че трябва да се събере с нея.
Сега двойката живее в малка къща в бразилския град Салинополис и се подготвя за сватбата. На нея ще бъдат само най-близки приятели и роднини.