Вечер, но прекалено тъмна. Облаци затуляха небето и не се виждаха луната и звездите.
Слави седеше в любимия си фотьойл и се чувстваше самотен. Той бе тъжен заради проблем, който не бе споделил с никого.
Изведнъж си спомни въпросът, която бе чел в една книга:
„Ако дърво падне в самотна гора и няма никой наблизо, който да го чуе, то издава ли звук?“
Това бе породило много философски дебати, но отговор нямаше.
Слави се усмихна и попита:
– Когато никой не чува вика ми за помощ, Бог чува ли го?
Спомни си за един от псалмистите, който бе изправен пред заплахата от смърт и победен от страдание, как се бе почувствал изоставен, но въпреки всичко бе извикал към Бог, защото знаеше, че Господ слуша и ще му помогне.
Когато никой не знае нашата болка, Бог я знае. Когато никой не чува виковете ни, Той ги чува.
Знаейки, че Бог ще ни покаже Своята любов и защита, ние можем да сме спокойни в трудните моменти.
Можем да имаме мир, укрепени от увереността в Божието присъствие и помощ.
Отговора на въпроса на Слави, дали Бог го чува, е да.
Божията помощ и присъствие е нашата почивка.