Вера Петрова преподаваше в близкото училище. Много деца бяха минали през ръцете ѝ. Но за първи път от толкова години се сблъскваше с традиционно и правилно възпитание, внушаващо на момиче скромност и трудолюбие. Строгият, но справедлив баща се възприемаше от болното общество като тиран и деспот.

Вера Петрова тази година водеше четвъртокласници. В нейния клас учеше Мария, момиче от многодетно семейство. Тя бе най-голямото от четирите деца. Имаше още двама братя и една сестричка.

Петрова беше изненадана, че Мария не участваше в нито едно извънкласно мероприятие. Когато класът отиде на екскурзия  за два дни, Мария не отиде с тях.

Петрова попита приятелките ѝ:

– Къде е Мария, защо не дойде?

Едно от момичатата обопщи шушуканията и споровете им, които възникнаха след въпроса на учителката:

– Нейният баща е много строг, той никъде не я пуска.

Ани се обади, като потвърждение на думите на приятелката си:

– Майка ми помоли да пуснат Мария на рождения ми ден, но баща ѝ не разреши.

– И за моя рожден ден не я пуснаха, – скочи Виктория, – Мама казва, че Мария у тях е като Пепеляшка. Върши всичката домакинска работа, но не я пускат да се разхожда.

Петрова остана удивена и реши да изясни, какво точно става в семейството на Мария. Преди това тя се срещна с майките на Лили и Клара и ги попита какво знаят по този въпрос.

– Строг ли? Той е направо тиранин! – възкликна майката на Лили. – Един ден дъщеря ми отиде да посети Мария. Бащата на Мария я спрял на вратата и ѝ казал, че така разголена не може да се разкарава, а тя беше само по тениска и шорти. Нима едно деветгодишно момиче в горещ ден не може да ходи така?

– Бащата на Мария е деспот, – въздъхна майката на Клара. – Жал ми е за момиченцето. Ако сега е такъв тиранин спрямо нея, какъв ли ще бъде, когато Мария стане девойка?

Мария е момиче с приятна външност. Отличничка. Посещава групата за народни танци и участва в кръжока по рисуване към училището. Тя е тиха не само в час, но и в междучасието.

Петрова реши да се срещне с майката на Мария и да си поговорят, затова изпрати бележка по момичето. Но в училището дойде не майката, а бащата. Той беше мъж над 40 години. Преподавател в техническия университет, доцент. Висок, плешив, с изправена военна стойка, със сиви късогледи очи. Когато се срещна с учителката на дъщеря си поясни:

– Жена ми е доста заангажирана с четирите ни деца, за това няма възможност да дойде. Какво се е случило?

– Защо Мария не идва на извънкласните мероприятия? Защо не я пускате на рождените дни на приятелките ѝ?

Мъжът се усмихна иронично и заяви:

– Аз съм против училищните дискотеки, екскурзии в гората и ходенето по хижи. В наше време такива ситуации са потенциално опасни за децата. Дъщеря ми посещава два кръжока в училище, които са напълно достатъчни за хармоничното ѝ развитие. На Мария е забранено да ходи на гости у приятелките си, защото там съвсем не е безопасно за нея. Аз нямам нищо против момичета да идват в къщи и да си играят с дъщеря ми под надзора на съпругата ми. На рождения си ден Мария винаги е канила приятелките си у дома.

– А защо сте изхвърлили едно от децата, само защото е било по шорти? Всички момичета ходят през лятото така.

– Чуйте, – мъжът отново се усмихна, – аз съм против това, момиченца да се разхождат по такива къси гащички извън дома, а също и за къса тениска, която не покрива корема. И още нещо, аз не съм изгонил детето, а го доведох до вратата на техния дом. Нима като педагог смятате, че съм постъпил неправилно?

Петрова мълчеше, какво можеше да му отговори. Тя беше напълно съгласна с него. Днешните майки така разголват децата си, че за тях е доста застрашаващо и опасно.

– А вие ли разшихте подгъвите на полата на дъщеря си, за да стане по-дълга?

– Не аз, жена ми го направи, но възгледите ни със жена ми относно възпитанието напълно съвпадат.

– А какво прави Мария в къщи? Какви са нейните задължения? Знаете ли, че я наричат Пепеляшка?

– Мария почиства стаята, където обикновенно е със сетра си. Мие съдовете след хранене. Помага на майка си, когато жена ми я помоли. Полива цветята в двора. Според мен съвсем не прилича на Пепеляшка.

– Съгласна съм с вас. Но излишната строгост, забраната за посещение на училищните дискотеки, няма ли да даде обратен резултат в юношеска възраст?

– Защо Мария трябва да привиква към тези дискотеки? Знаете, че на тези места понякога се предлагат наркотици. Тя и така танцува три пъти  в седмицата в състава по народни танци. Това е много по-полезно. Формира правилна стойка и грация. В дискотеката децата се блъскат едни други, беснеят, музиката гърми в ушите. Каква е ползата за децата от това?

– Но …..

– Вижте, аз искам да възпитам в дъщеря си два основни качества, необходими за всяка жена – скромност и трудолюбие. И ако училището не ми помага в това, то поне да не ми пречи.

Разговорът изведнъж спря и бащата си тръгна. Петрова беше объркана. Тя искаше Мария да се весели с другите ученици на дискотеките и да ходи на екскурзия, но от друга страна разбираше, че баща ѝ беше напълно прав. Златна среда в случая няма. Но за това пък се появи желание, да поговори с майките на останалите момичета по въпроса.

Татяна работеше от 6.00 до 8.30 на една работа, от 9.00 до 18.00 на друга работа. От 18.30 до 22.30 бе нейното време за учене и само в обедната почивка и за сметка на съня извършваше домашните си задължения.

Веднъж тя прибяга по време на обедната си почивка до дома си. Сложи тенджерата с яденето на котлона, за да се претопли и изтича в двора да изнесе боклука от кошчето.

Но когато се върна обратно до дома си, тя не можа да влезе, вратата се бе хлопнала, а тя е масивна, старинна и голяма. Бравата ѝ е единствена и неповторима.

Таня се разстрои. Обедната почивка скоро ще свърши, а тенджерата е на котлона.

Таня започна да блъска с юмруци по вратата, да натиска с рамо, но резултат нямаше.

Вратата може само да се взриви, за да се отвори.

Таня стои ядосана и объркана…. Няма изход!

За минута се облегна безпомощно на стената. И изведнъж я осени …..

– Колко съм глупава! Нима добри дела можем да направим с озлобено сърце?

И без да има някаква надежда, вдигна ръка и леко почука на вратата …. И вратата се отвори.

Таня не разбра как стана това. Вратата не можеше да се отвори с никакви атаки или манипулации.

…. Даже и в малките неща Бог е с нас! И Неговата намеса е голям дар за нас.

Веднъж Джек Пембъл и неговия приятел Джейк Бергес видели, че няколко деца дразнят Джеймс в училищния двор. Те решили да се застъпят за него, въпреки че той не бил от техния клас. Още трима приятели Гас, Тейлър и Ландън веднага се присъединили към тях.
Сега петимата приятели всеки ден канят Джеймс да обядва с тех на една маса.
– Той не искаше да излиза през междучасието навън. За това водех ежедневно борба с него, – казва майката на Джеймс. – А сега той ходи не само на обяд, но и излиза на улицата, за да поиграе с приятелите си.
Петимата приятели разбрали, че Джеймс е осиновен от детски дом, а преди 6 години баща му е починал, като претърпял авария с велосипеда си. Така Джеймс останал бе баща и нямало кой да поиграе с него на топка. Приятелите решили да поемат тази роля.
– Това го промени, – каза майката на момчето. – Ние купихме баскетболен кош миналата седмица, защото сега той много обича да играе на баскетбол.
Но това не е всичко, Когато приятелите му узнали, че новият им приятел няма видеоприставка, те взели от спестените си пари и му купили нов PlayStation.
Учител номинирал петте момчета за училищната награда в окръга. И приятелите на Джеймс я получили за проява на изключителна щедрост, благородство и доброта.

Какво може да съживе човек в града освен чист, свеж и влажен въздух? Този въпрос е разрешен от дизайнери от студио Loop.pH. Те са представили свой проект на London Architecture Festiva.
Дизайнерите са поставили няколко надуваеми съоръжения по река Темза. Те изглеждат като жилища от далечното бъдеще, но в действителност са закрити помещения с ароматизирана мъгла за хората и растенията в оранжерията.
Тези структури имат две цели: да предоставят на хората чист и свеж въздух, а на растенията добра среда за растеж.
Работата е там, че тези растения се отглеждат по аеропонна технология, за която не е нужна почва или прах, а само аерозолен хранителен разтвор.
Конструкцията се подържа от два тона дърво и желязо, и трудно ще я възприемем като лека, но ще допринесе голяма полза за хората.
В такива парници, според специалистите, ще може да се отглеждат растения за храна и ще се подържа здравето на хората на неоходимото ниво.
Не е нужно да чакате да се построят такива съоръжения на обществени места, можете да организирате и поставите подобни в своя двор.

Министерството на финансите на Саудитска Арабия е спонсорирало изграждането на най-големия хотел в света в град Мека, която е център за поклонение на мюсюлманите.
Това ще бъде 44-етажна сграда с 12 корпуса, които ще се вместват около 10 000 стаи. Всяка от кулите ще има 1200 апартамента с площ от 45 квадратни метра. Освен това петия етаж на всяки корпус ще бъде резервиран за членове на кралското семейство и VIP-гости.
След като хотелът бъде построен, той ще е най-просторния в света, изпреварвайки настоящ лидер като хотел в Лас Вегас MGM Grand Hotel с 6198 стаи.
Новият хотел в Мека е част от бъдещия многофункционален комплекс „Абрадж-Кудай“, който ще бъде изградена през 2017. Той не само ще реши проблема с настаняването на многото поклонници, но и ще се превърне в мини-град.
В кулите ще има търговски центрове, конферентни зали, барове и ресторанти. Покривите ще бъде оборудвани с хеликоптерни площадки за тези, които пристигат с въздушен транспорт.
Общата застроена площ ще бъде 1,4 милиона кв.м.
Мека е свещен град за мюсюлманите. Той е затворен за немюсюлмани по време на религиозните празници. Събира няколко милиона поклонници от цял ​​свят. Техният брой непрекъснато нараства през годините.
За да се настанят всички, градът непрекъснато се обновява и достроява.
През 2012 г. е завършено изграждането на многофункционалния комплекс „Абрадж-ал-Бейт“, който се намира в непосредствена близост до джамията Ал-Харам и главното светилище на исляма – Кааба. Това е най-масивната в световното строителство и най-високата сграда в Саудитска Арабия.
На 601 метра височина на шпила са инсталирани 160 мощни високоговорители, които излъчват призива за молитва на разстояние 7 км. Този звук може да се чуе от всичките жители на Мека.
Строителни работи се водят и в джамията Ал-Харам. Според новия проект площта ѝ ще бъде увеличена с 1.1 милиона квадратни метра. Ще има четири минарета по 100 метра на височина и два над 400 метра. Те ще бъдат увенчани с движещи се куполи с размери вариращи между 16-36 м.
Зоната за поклонници по посока на Кааба ще бъде удължена с 684 метър. Ще има ново дострояване на джамията, което ще разшири пространството на двора, ще се появят мостове и пътеки, а също и нови постройки за здравни центрове, строителни услуги, съоръжения за сигурност и т.н.
Джамията Ал-Харам непрекъснато претърпява промени през последните десетилетия. Експерти се безпокоят, че преустройството на Мека ще увреди духовното наследство на града.