Ново проучване показва, че противно на съществуващите идеи хора с разстройства от аутичния спектър, като например синдром на Аспергер, нямат проблем с емпатия. По-скоро тяхното затруднение се състои в това, че те твърде много преживяват чуждите емоции и не могат да се справят с тях.

Хората със синдром на Аспергер, форма на аутизъм, често изглеждат безразлични, равнодушни самотници или затворени в себе си. Това, което останалия свят възприема като хладно отношение е всъщност защитна реакция срещу емоциите на другите, излишък от съпричасност.

Тази идея е привлякла много хора с разстройства от аутистичния спектър и техните семейства. Тя съответства на новата представа за природата на аутизма, която се нарича теория на „интензивния сват“.

Основният проблем при разстройства от аутистичния спектър не се състои в социален дефицит, а по-скоро в свръхчувствителност, която включва съответна реакцията, следствие на породен страх.

Някои смятат, че аутистите не са чувствителни, но те чувстват и усещат много повече.  Почти при всички хора с разстройства от аутичния спектър е отчетена някаква форма на свръхчувствителност и силен страх.

Социалните проблеми на хората с тези заболявания са свързани с факта, че те не могат да се справят с този свят, където някой е завъртял копчето за усещанията и чувствата на максимална мощност.

Ако гласът на родителите ви, седящи близо до кревата ви, звучи като концерт на метъл, тогава вероятно ще предпочетете да се скриете в най-далечния ъгъл и ще се люшкате от едната страна на другата, за да избегнете силният и неприятния звук.

Разбира се, това избягване и самоуспокояващо действие при аутистите включва повтарящи се действия, безсмислено повтаряне на чужди думи или движения, невъзможност да се поддържа контакт с очи, а това възпрепятства нормалното социално развитие.

Без опита, който другите деца придобиват по време на обичайните им социални контакти, аутичните деца не се научават да възприемат неявните социални сигнали.

Проучванията показват, че когато хората изпитват прекомерни съпричастни чувства, те се опитват да се отдръпнат. Когато чуждата болката е твърде силна и въздействат върху вас, тя може да ви накара да се оттеглите.

За хора с разстройства от аутичния спектър такива съпричастни чувства могат да бъдат много силни и в резултат на това те се отдръпват, а изглеждат студени и безразлични.

Тези хора всъщност не са безчувствени, те искат да общуват, но за тях това е много сложно. И това е много тъжно, защото те са способни на това, но светът е твърде интензивен за тях, така че те се отстраняват и се изключват.

Фотографът сърфист Jonathan Nimerfroh от Масачузетс ни показа невероятна гледка към морето.

Застиваща в движение вода, като известната американска напитка Slurpee, който дава името на този проект „Slurpee Wave“.

Фотографията е направена в Нантакете, остров в Атлантически океан, на който живее Jonathan.

Той разказва, че е направил снимката, когато на улицата е било много студено.

Заливът станал леден. Нито една лодка не се движела.

Във водата имало толкова лед, сякаш самата вода замръзвала пред очите на наблюдаващия.

Това е невероятно!

Мостът през залива Ханчжоуван е най-дългият презокеански мост в света.

Дължината на моста е 36 километра, а движението по него се извършва по три платна в двете посоки.

Очаквана скорост на движение на моста е 100 км / час, а срока на експлоатация повече от един век.

Строителството на моста е част от политиката на инвестиции на Китай в развитието на нейната транспортна инфраструктура, както и стъпка в бъдещото включване на Нингбо и Чжэцзяна в северната икономическа зона на Големия Шанхай.

Добре известно е, че през деня слънчогледи са в състояние да следват слънцето.

При другите растения с такива свойства това движение се осигурява от специални листови подложки, които слънчогледите не притежават.

Наскоро учените установиха, че слънчогледите използват механизма на неравномерния растеж на стъблото.

През нощта силно се удължава западната му част, за това сутрин растението „гледа“ на изток, а през деня интензивно расте източната част на стеблото и то постенено върти главата си на запад.

Когато растежът спре, питата на слънчогледа остава в посока изток.

В това има смисъл. Тази ориентация дава възможност на слънчогледа бързо да се нагрее сутрин и да привлече повече опрашители.

Да намалят шума могат редица храсти и дървета. Подходящи са храсти с плътни листа, като рододендрон, чемшир, лавър, лугуструм, калина, дива роза, зърнастец, орлови нокти, леска, глог, акация, джанка и вечнозелените иглолистни дървета, като бор, смърч, хвойна, тис, кипариси.

Предпочитат се дървесни видове с висока и плътна покривка от листа или игли. Храсти, широколистните и иглолистните дървета са избрани в зависимост от размерите на район и на терена. Растенията се разполагат колкото се може по-близо едно до друго.

Долния слой на насъжденията не трябва да бъде по-малко плътен от горния, за да не остават никакви вратички за шума.

Дърветата и храстите често трябва да се почистват.

При ограничените условия, например, между улицата, по която минава основното движение и граничещия с нея участък, могат да помогнат заграждения, които поглъщат шума. Най-добре за това подхожда градинска дървена шумозаглушаваща стена.

Издигането на ограда от масивни дървета, остава място за засаждане на увивни растения, като бръшлян, орлови нокти, диво грозде, клематис. Тези растения не само ще украсяват стената, но ще реагират на резонансните колебания на шумовите вълни със своите листа, намалявайки отражението.

Гоблен от плътни листа и игли, например, от бук или тис, при достатъчно на ширина посаждането, значително ще задържа шума и няма да даде да проникнат вятър и прах.

Тази ограда, дори и тясна оказва психическо въздействие. При наличието на такова ограждение, независимо дали е широко или тясно, то спомага шумът да не се възприема особено ясно.