Двама спорили:
– …. Но ако те не са съвършенни?
– И това е добре, защото ще има към какво да се стремят.
– Но ако са осъдени на смърт?!
– И това е добре. Така те имат шанс да се научат да ценят дадения им дар – живота.
– Но ако те не различават доброто от злото?
– Това означава, че сами трабва да се научат какво означава това.
– Почакай! Ами ако те не се стремят към съвършенство, не ценят живота като предоставен им дар, нариат бялото черно, а черното бяло?
– Ето това ще бъде тяхната …. свобода да избират.
– Но това не е ли опасно?
– Да. Това е така. И опасността е голяма. Но нима те иначе ще започнат да възпиемат живота …. истинския?

Всяка сряда при всякакви климатични условия Греъм Хил стига до автобуса и до заветните врати, и ентусиазирано се занимава с ремонта и фината настройка на коли. Трябва да се отбележи, че го прави майсторски.
Великият състезател от „епохата на романтизма“ Стирлинг Мос, много високо оценява този дар:
– Неговите ръце са ръце на часовникар или дори на хирург – офталмолог. Слухът му може да се сравни със слуха на висококвалифициран настройчик на музикални инструменти. Греъм е в състояние да идентифицира звука на оборотите на двигателя, като грешката му не надхвърля повече от петдесет процента.

Веднъж една мъдра баба казала на внука си:
– Всеки човек, сътворен от Бога, се явява решение на нечий проблем.
Внукът много се изненадал от думите на баба си.
– Ти си решение на нечий проблем, – повторила тя.
Гледайки неразбиращото лице на внука си обяснила:
– Дарът, който Бог ти е дал, може да не е необходим на всички, но безусловно е необходим на някой – усмивката ти, любовта ти, твоята сила, ……

Бих искала да пиша така, както говори сърцето, но думите не стигат.
Бих искала да нарисувам всяко красиво нещо до, което се докосва погледа ми, но багрите и нюансите са недостатъчни за това.
Бих искала да повторя трелите на горските птици, но гласът ми е слаб и немощен.
Бих искала да изтрия болката от лицата на хората, които минават край мен, но не винаги имам сили за това.
Бих искала да прегърна всяко отхвърлено, без дом и семейство дете, но не ми достигат ръце за всички тях.
Бих искала да бъда опора на по-възрастните, но времето не стига, а те са хиляди.
Бих искала да даря поне капчица любов на всяко жадно сърце за топлина и ласка, но дали ще ми стигне тази, която имам в сърцето си?
Бих искала………..
Но благодаря на Бога за всеки малък дар, който ми е дал, за да го прославя!

Това е съвременна вещица, живееща и процъфтяваща в наши дни. През 1977 г. е удостоена с официалното име „вещица от Салем“ от губернатора на Масачузетс.
Когато била на шест години Лори поразявала възрастните със своите откровения. Тя казвала, че всичко това й разказвал някакъв „глас“. На 14 години тя отишла в Бостън., където се срещнала с две вещици, които са забелязали в момичето истински дар в окултните науки. Те започнали да я обучават на всичко, което е необходимо да знае една вещица.
Лори се оказала много смела и в края на 1960 г. решила открито да заяви, че тя е вещица.
Кабот започнала да носи дълги черни дрехи и други ритуални украшения. Първоначално й се присмивали, но се боели от нея и накрая привикнали с нейното присъствие.
Лори се преместила от Салем в Масачузетс  и започнала да учи хората да гадаят на картите Таро. Успоредно с това, благодарение на ясновидството си помагала на полицията да разкрива заплетени престъпления. Виждайки аурата на човека правела диагностика на заболяването му.
По-късно основала „Лига за обществено признаване на вещиците“.
Тя е написала книгата „Силата на вещиците“, където разкрива предназначението на вещиците.