Бианка и Кевин едва ли някога щяха да се съберат. Тя бяха почти осемдесетгодишни.

Кевин живееше в Дания, а Бианка в Германия.

Всеки от тях бе имал успешен брак преди да овдовеят.

Те живееха на половин час един от друг, но в различни държави.

Запознаха се съвсем случайно. Всеки от тях бе излезнал на поредната си разходка. Влюбиха от пръв поглед.

Започнаха редовно да си готвят и прекарваха доста време заедно.

Дойде 2020 г. и датското правителство затвори граничния пункт поради коронавируса.

Това не спря двамата.

Всеки ден в определено време те се срещаха на една тиха алея. Седнали от двете страни на границата си правиха пикник.

Хората ги наблюдаваха и се учудваха:

– Защо го правят?

– Може би това ги крепи, – защитаваха ги други.

А те се усмихваха един на друг и разясняваха причината за действията си:

– Идваме тук и се срещаме така въпреки забраната, защото се обичаме.

Тяхната любов бе по-силна от границите, по-мощна от пандемията.

Любовта е като огън. Дори много води не могат да я угасят.

А Бог обича всеки от нас с много по-голяма неугасваща любов.

В града гостуваше един от столичните театри. Лято беше в разгара си и много театри правеха турнета из страната, като посещаваха и по-малките градове.

По това време много се говореше за възникване на нова световна война. Хората бяха наплашени и очакваха най-лошото. Всеки малък инцидент бе повод да се разрази небивала буря.

Вечерта гостуващият театър представяше „Хамлет“.

Действието протичаше нормално. Хората бяха погълнати от майсторската игра на артистите.

Изведнъж на сцената се появи човек облечен в костюм и лист в ръка. Крачката му бе решителна и целенасочена.

В залата настъпи тишина. Безпокойство премина като вълна между дошли да гледат представлението.

– Какво ли се е случило? – дочу се тих шепот.

– Какво друго освен война, – опита се да отгатне друг, който бе един от многото притеснени зрители.

Човекът приближи авансцената и заговори пред смълчаната от ужас публика:

– Господа, в този импровизиран театър, не ми платиха за извършената работа. Помолиха ме да направя само декорите. Ето го и договора, но пари не ми дадоха.

В залата нервите на хората се опънаха до край, стигайки до раздразнителност. Някои от тях се смееха неудържимо, а от крайните редове се чу хлипане.

На скалъпеният набързо театър, който се провеждаше в културния дом, не можеха да пуснат завеса, защото такава не бе поставена.

Изведнъж изскочи един от организаторите на спектакъла. Той изви ръцете на човекът, който бе смутил всички и го повлече зад кулисите. От там го подхвана помощник режисьорът.

Дълго време представлението не можеше да продължи, защото хората в залата не можеха да се успокоят.

По едно време нещата все пак се нормализираха.

Тогава на сцената се появиха Полоний – съветник на краля заедно с Клавдий – кралят на Дания. Тогава Полоний произнесе следните думите за Хамлет:

– „Вий знаете, той често се разхожда по таз галерия“.

Тази реплика бе последвана от нов взрив смях в залата.

Спектакълът много трудно завърши.

Туристите, идващи в Дания, както и жителите на тази страна скоро ще могат да направят зашеметяващи разходки в гората.

Пътят, който архитектурното студио „EFFEKT“ планира да завърши през 2018 г., ще се намира в гората на около час път с кола южно от Копенхаген.

Основната идея на конструкцията е да даде на хората възможност да се възхищават на околностите от гледна точка на птиците, без да навредят на околната среда.

Височината на зрителната платформа, към която води спираловидният път, е 45 метра. Дори ако някой не успее да стигне до върха, самият път е толкова живописен, че ще има на какво да се възхищава.

Процесът на приготвяне на маринована херинга е бил измислен още през Средновековието от холандците.

Херинга се лови от края на май до началото на юли в Северно море край бреговете на Дания и Норвегия, преди размножителния период.

Именно по това време тази риба е богата на херингово масло (15%), а хайверът и семената течност още не са узрели.

Холандците много дълго време са скривали производствения процес на мариноване на херингата.

Самото мариноване ставало в открито море, за да не може никой да открадне технологията.

Освен това на мъжете обработващи селдата им било забранено да се женят, да не би случайно жените им да изтърсят някъде тази тайната.

В Дания в знак на любов си разменяли изсушени бели цветове, а във Франция на този ден си подаряват един на друг бижута.

Неомъжената англичанка на 14 февруари става преди изгрев слънце и внимателно гледа през прозореца преминаващите от там мъже. Първият мъж, когото видят се сгодяват с него.

Но има страни, където този празник официално е забранен и тези, които го празнуват ги очакват големи глоби. И това се случва в Саудитска Арабия.

В Русия смятат този празник за чужд на руската култура и негативно се отнасят към него. Тази страна отдавна си има свой празник на любовта. Той е бил въведен в чест на Петър Феврония Муром. Празнува се на 8 юли и официално се води като ден на семейството, любовта и верността.