Тази вечер Евгений беше много уморен и не излезе с приятелите си. Днес два часа сече дърва на баба си. Легна, но сънят му бягаше от очите и започна да се върти в кревата.
– Ако не ти се спи, лежи тихо, – каза баба му. сега искам да се помоля.
Евгений вдигна рамене:
– Моли се! Нима ти преча?
Но любопитството го бодна и той попита:
– А защо именно сега си решила да се молиш? По-рано не можа ли?
– Сега е Бъдни вечер, – каза строго баба му, – утре е Рождество Христово’
– Какво е това? – и за да не расърди баба си по-меко каза. – Нищо не съм чувал за това.
Бабата въздъхна и обясни:
– Рождество – това е денят, в който Христос се е родил, Божият Син, нашият Спасител.
– Какъв Спасител?
– Човешки, – бабата замълча малко и продължи. – Всички сме грешни пред Бога. Той остави Сина си да бъде разпнат на кръста, заради нашите грехове, така че хората да не страдат.
– А, да! – спомни си Евгений, – И после възкръснал. Тогава защо хората още страдат? Значи Той не може да ги спаси?
– Това се е случило много отдавна, – неохотно каза бабата. – От тогава колко много пъти сме съгрешавали…. И само Той Христос гледа за всички…. Молят се хората и Той им помага.
– Тогава иди се помоли в църквата, – предложи Евгений.
Бабата повече не му обърна внимание, застана на колене пред иконата и зашепна нещо неразбрано за младежа. От време на време се кръстеше и бавно се покланяше.
Евгений гледаше баба си и му стана мъчно за нея. До сега не бе му ставало така мъчно, нито за себе си, нито за хората.
Баба му престана да шепти, стана духна свща и си легна.
– Благодаря ти, Господи, – чу Евгений да казва баба му. – на сърцето ми стана по-леко…
Сънят не идваше и Евгений попита баба си:
– За какво се моли?
– Как за какво?- обади се баба му.
– Какво искаше от Бога? Трябва ли ти нещо?
– На мен нищо не ми трябва, аз съм стара. Не за себе си….
– А за кого? – нетърпеливо скокна Евгений.
– За вас, за майката на Лена, за комшийката ……знаеш ли колко много болка и мъка има у хората?
– А за нас, защо си се молила?
– Животът ви е безпътен, не е добър. Рядко ви виждам, а и не мога да ви разбера…..
– Как така безпътен?
Бабата загрижено каза:
– По-добре заспивай.
Но Евгений не можеше да заспи. Той лежеше със отворени очи.
– Бабо, а ти вярваш ли в Бога?
– Да, – каза тихо старата жена. – Вярвам, че Бог помага на хората да живеят по добре само, че на тях ума им не стига.
– Но как можеш да вярваш в Него, ако никога не си го виждала? Какъв е Той?
– Боже, прости на тази окаяна душа, – замълви бабата.
– Защо се сърдиш? – миролюбиво каза Евгений. – Интересно ми е. Ти вярваш в Бога, все някак си го представяш. Какво представлява Той?
– Какъв е Той все сам за себе си решава. За мен Бог е доброта, любов и помощ.
Двамата замълчаха. Младежът загледан в звездите, показващи през прозореца, започна да се усмихва. В сърцето му се зараждаше нещо толкова хубаво и добро…..
Тази нощ Христос не се роди в яслата, а в едно буйно младо сърце, което до сега не беше познало Бога…..

Светът, в който Исус дойде, се сблъсква със същите проблемите, които имаме и днес.
Животът е кратък, болести се ширят навсякъде, хората са угнетявани от властите, неосъзнатото робство процъфтява. За вдовиците, сираците и недъгавите животът е труден.
За хорта, които нямат радост в живота си, Исус  казва: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно“.
За тези, които изнемощяват под тежестта на греха, Той каза: „“Дерзай, синко, прощават ти се греховете“.
В Него винаги се намират думи на изцеление.
Външно светът радикално се е променил от времето, когато е било раждането на Спасителят. Но основните проблеми са останали същите, защото болестта е проникнала дълбоко в човешкото сърце.
И Христос всеки път идва при нас, за да ни очисти от греха, да ни донесе надежда и изцели раните ни със Своята безкрайна любов.

Не знам кой беше казал, че ще дойдат времена, когато хората ще загубят разума си, а този, който не се е поведе по акъла им, ще го смятат за безумен, защото той не е като тях. Днес Евангелието се оставя настрана, беззаконието се обявява за закон, а от греха се прави мода.
Дяволът е хвърли мрежата си, за да хване цялото човечество. Богатите  е примамил с масонството, бедните с комунизма, а вярващите с икуменизма.
Този, който мисли само за себе си не мисли за Бога. Себелюбието на хората ги изолира от Него. Повечето хора са толкова потопени в земните неща, че вече не усещат Божията любов.
Сърцето на човека е като двигател на колата. Ако хората правят добро това не ги изморява.
Що се отнася за духовния живот, важно е, молитвата да става от сърце.Трябва да ни боли за всеки наш грях, в противен случай ние ще грешим отново и отново. Ако се борим със страстите си, но не можем да ги победим, имаме гордост или осъждаме някого.
Ако имаме добри свещеници, няма да се нуждаем от психиатри.

Всичко изглежда като битка. Нищо не е лесно. Факт е, че животът е труден. Защо е тоа е така?
В Библията се казва, че бунтът срещу Бога унищожава всичко.
Всичко е започнало още с първата двойка, Адам и Ева, в райската градина. Когато Бог е създал света, всичко е било перфектно. Такъв е бил рая. Адам и Ева не са имали проблеми, страдание, тъга, изкушения или неприятности. Но един ден те решили, че искат да правят това, което им се е искало.
Бог им бе казал:
– Можете да правите всичко, което искате в този рай, освен едно нещо.
А какво искали Адам и Ева да направят? Единственото нещо, което Бог им забрани.
Той им даде възможност за избор. Защото без избор, те не биха могли да изберат да обичат Бога. Ако сме принудени да обичаме Бога, това не е истинска любов.
Преди гряхът, не е имало смърт в света. Не е имало тъга, нито скръб. Не е имало затруднение. Хората не умирали. Адам и Ева можели да живее вечно, стига да останат в перфектната среда. Едва когато всичко се разбило, грехът донесъл смърт в света.
Адам и Ева не са единствените, които са направили този избор. Аз съм го направил, ти си го е направил и всички останали хора в света.
Всички сме казвали:
– Аз не искам да правя правилното нещо. Искам да направя нещо, което е лесно…. Аз не искам да кажа истината. Искам да кажа, това, което ми е удобно… Аз не искам да бъда това, което Бог иска от мен да бъда. Искам да бъда това, което съм решил да бъда.
Всички сме направили това. Ние оставихме Божиите пътища и тръгнахме да следваме нашите собствени пътища.
Всички сме потопени в грехове, престъпления и безакония, защото престъпихме Божиите закони.
Тогава защо се изненадваме, че нищо не работи правилно? Нито бракът ви, нито здравето ви, нито вашите финанси, нито вашите отношения, нищо не работи както трябва, тъй като гряхът е разрушил  всичко.
Когато разберете защо животът в света е толкова труден, няма да бъдете изненадани, когато нещата не вървят както трябва, когато плановете ви не успяват, когато нещата наистина вървят зле, но ще бъдете в състояние да се справят с най-тежките времена на живота си много по-лесно.
Така че, защо животът е толкова труден? Защо ние страдаме? Защо всички постоянно сме в битка? Отговорът е, че бунтът срещу Бога е разрушил всичко.

Всеки от нас има съвест, която съди всяка наша мисъл, дума и действие. Тя може да бъде чувствителна, неразвита или изкривена в зависимост от това, как я използваме и колко я слушаме.
Човешката съвест може да бъде поразена от греха. За това тя не винаги може да служи за надежден наставник. Нашата съвест трябва да се очиства от Господа. Тя трябва да се възпитавя и осъвършенства спрямо Божието Слово. Ако ние изцяло не сме предани на Христос, сатана може значително да изкриви съвеста ни, така че да бъркаме доброто и злото.
Но въпреки че тя е слаба, съвестта е изключително важна за нас. С нейна помощ Бог ни предупреждава за опасностите. Всеки от нас изпитвайки се след извършване на грях, чувства вина.
Не отхвърляйте зова на съвестта. Замислете се над това, което тя ви изобличава. Признайте греха си и никога не го повтаряйте!