Беше полунощ. Иван се въртеше неспокойно в леглото си. Явно сънуваше някакъв кошмар. Жена му постави ръка на челото му и тихо каза:

– Ваньо, събуди се!

Спящият мъж трепна и уплашен отвори очи.

– Сънуваш някакъв кошмар, – опита се да го успокои Даниела.

Когато дойде на себе си, Иван каза вече по-спокойно на жена си:

– За втори път сънувам едно и също нещо, – той млъкна, а в очите му се изписа ужас.

– Какво сънува? – попита Даниела.

– Карах автомобила ни в двупосочна улица и изведнъж от отсрещната лента една кола се насочва към мен.

– Пак си прекалил с екшъните, – усмихна се Даниела.

– Когато се огледах, – продължи Иван, без да обърне внимание на забележката на съпругата си, – забелязах, че този, който кара в неправилната лента съм аз.

Даниела повдигна изненадано рамене.

– Това не е обикновен сън, – каза Иван. – Спомням си, че когато шофирах в Англия, макар да знаех, че колите се движат в дясната лента, аз се обърках. Тогава приближих към една колона на светофара, видях, че пред мен е пълно с коли. Веднага разбрах грешката си и веднага обърнах.

– Но каква връзка има това със съня ти? – попита жена му.

Иван наведе глава и се замисли сериозно, изведнъж трепна и каза:

– Разбрах смисъла на съня си, – въздъхна дълбоко Иван.- Знаеш ли в колко много моменти от живота си, съм изразявал неверие? Просто Бог иска да се върна в правия път и да вървя в правилната посока.

– Вярно е, че в последно време отделяш повече време на бизнеса си и рядко се включваш в инициативите на домашната ни група, – каза Даниела.

– Трябва да вляза в правилната лента. Необходимо е да разсъждавам повече върху Словото, това ще ме приближи към Бога.

–

Имах куче, което много се страхуваше от непознати, Всеки път, когато го водех на преглед при ветеринара, се налагаше да му слагам намордник, за да не ухапе лекаря.

Исками се понякога някой на мен да ми сложи намордник. Например, когато се скарах на възрастен мъж, че коментира с много силен глас  и пречи на околните да гледат постановката.

Какво казва псалмистът?

„Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си.“

Щом той може да въздържа устата си, защо да не мога и аз?

Понякога дори да успея да замълча, емоциите бушуват в мен. Но това не трябва да е така.

Праведният живот изисква близки взаимоотношения с Бога.

Започнах да се моля на Господа да ми помогне да се въздържам от лоши думи. Когато съм раздразнена, Го моля да ме успокои и да ми даде сила да се контролирам.

Все още правя грешки и искам прошка от Бога. Вярвам, че следващия път ще се справя по-добре с гнева.

Само Божията любов може да промени гневните  ни думи, за да служим за благословение.

Нека думите ни бъдат добри и да принасят добър плод.

Във втората глава на Битие, Библията ни казва, че Адам и Ева са яли от плода на „дървото за познанието на доброто и злото“ (וְעֵץ הַחַיִּים וְעֵץ הַדַּעַת טוֹב וָרָע).

В продължение на много години, този плод се е смятал за ябълката и е изобразяван съответно така. Но в действителност, Библията нищо не казва за ябълка.

Тогава какво са яли в Едемската градина? Какъв е бил забранения плод?

Митът за ябълката се е появил благодарение на грешката на Св. Иероним, когато той през 382 г. е направил латинския превод на Библията, известен като Вулгата.

Но какъв е бил плодът?

Еврейски източници предлагат няколко отговори: орех, егоз, אגוז; лимон, етрог, אתרוג; лоза, гефен, גפן; пшеница, хита, חיטה; и смокиня, теена, תאנה.

Двете най-разпространени тълкувания са версията за лозата и смокинята, с превес на смокинята, тъй като това е първото дърво, което се появява в книгата Битие.

Освен това, в текстът се казва, че когато първата двойка осъзна своята голота, сложиха на себе си препаски от листа на смокиня.

Появата на църквата е нечуван риск. Шепа скромни рибари се впуснали в света, за да го заквасят с учението и духа на някакъв селски дърводелец.

Не е ли безумие това? Сам Исус казва: „Ето, Аз ви изпращам като овце сред вълци“.

Има ли по-безнадеждна задача от тази? Нима овца смее да си въобрази, че може да се яви сред глутница вълци и да ги направи като себе си?

Мнозина са съгласни, че отчаянието е грешка в живота. Но как може да го избегне бедната овца, щом трябва да се заеме с такава трудна задача? Нима Христос не е чул римската поговорка: „Човек за човека е вълк“? Това още не е опровергано.

За това Христовата църква живее с готовност за саможертва, присъща на агнето. Тази задача не е лека, но е благословена и вечна.

Затова заяквай в благодатта. Нека силата на волята бъде център на твоя мъжествен характер. Бъди уверен, че за истината няма непревземаеми крепости. И за най-твърдата скала се намира начин да се прокара тунел през нея.

Крепкото, спонтанно усилие превръща възможното в действително.

Всяка седмица Антоанета излизаше с приятелката си Боряна и нейното куче Боби на разходка.

Веднъж срещнаха две големи кучета. Боби реши да ги закачи. Боряна и собственика на големите кучета се опитаха веднага да разделят домашните си любимци.

Антоанета само гледаше и си мислеше: „Ако решяха тези кучета можеха да схрускат набързо Боби и дори да се огледат за още. Боби е умно пале и би трябвало, съобразявайки се с размерите си, винаги да поставя Боряна пред себе си“.

По време на разходката Антоанета сподели с Боряна:

– Ти знаеш, че съпругът ми има сериозни здравословни проблеми. Притеснявам се, как ще се справя в тази ситуация финансово и физически, докато се грижа за него.

Боряна попита приятелката си:

– Мога ли да се помоля за теб?

Антоанета смутено кимна с глава. Искрената молитва на Боряна, припомни на Антоанета, че тя прекарва повече време в притеснения, отколкото в молитва.

Изведнъж Антоанета осъзна грешката си и си помисли: “ Колко много си приличаме със Боби. Когато дойда трудностите, аз се втурвам напред, вдигайки шум, подскачайки смело. Дори не осъзнавам, колко съм неадекватна, особено в някои наистина сериозни ситуации“.

Боряна я бе посъветвала в такива случаи да направи следното:

– Това, което трябва да направиш е да оставиш грижите си на Този, Който може да реши всеки проблем. А това става само с молитва.

Антоанета приведе глава, а устните ѝ тихо зашепнаха:

– Благодаря Ти,  Боже, за молитвите на моите приятели и близки. Разбирам, че тревогата е безполезна и че само молитвата има сила.  Помогни ми за в бъдеще да избирам молитвата, вместо тревогите.