27 служители и пациенти от болница Ал-Кудс са били убити от авиоудар.

Доктор Мохамед Васим Маац, един от най-квалифицираните педиатри в града, е бил убит по време на атаката. Убитият лекар от четири месеца не се е виждал с близките си.

Доктор Маац е останал в Алепо, най-опасния град в света, поради предаността си към пациентите.

Загиналият педиатър обикновено е работел в детската болница през деня, а през нощта в бърза помощ на болницата Ал-Кудс.

Той бил дружелюбен, любезен и винаги много се шегувал.

Няколко дена преди инцидента авиацията е ударила на 200 метра от болницата. Когато бомбардировката се усилила, медицинският персонал в болницата се втурнал към мазето на болницата, превозвайки бебетата в кувьози за новородени, за да ги защитят.

Както много други доктор Маац бил убит, спасявайки живота на хората.

Сега ситуацията в град Алепо и цяла Сирия е критично, скоро се очаква обсада на Алепо.

Жителката на британския град Дарби, която от дете е загубила ръцете и краката си, е победила на Националното училищно състезание по скачане на батут, сред участниците от втората група инвалидност.

12 годишната Иззи Уилл е изгубила крайниците си на шест години, когато внезапно е получила сърдечен пристъп и множество от органите ѝ били повредени.

Хирурзите трябвало да ампутират ръцете и краката на британката, след като тя е претърпял бактериален менингит.

През 2011 г. момичето  е получило подходящи протези благодарение, на който тя е започнала да ходи и да се занимава със спорт.

След като Уил започнала добре да се справя с протезите, се захванала да посещава училищните занимания по батут, които се провеждали след учебните занятия.  Една година по-късно, тя решава да участва в състезание по батут и заела първо място в него.

В Сан Франциско има 360 слънчеви дни. Това е огромен потенциал за развитието на алтернативни източници на енергия.

Властите на града са решили да не изпускат своя шанс. Скоро в града е приет закон, изискващ всички сгради по-високи от десет етажа, да бъде оборудвани със слънчеви панели.

До сега властите в града активно са поощрявали по много начини, включително и чрез система за преференциално данъчно облагане, поставянето на слънчеви електростанции върху административните и жилищните сгради.

Архитектите трябвало да отделят 80% от площта на покрива за слънчеви панели. Без това нито един проект няма да бъде одобрен за строителство.

Основната цел на властите е  до 2025 г. 90% от потреблението на енергия да е от възобновяеми източници.

Градът Актау е проектиран и изграден изцяло по план разработен в проектантски институт в Ленинград.

В него няма улици според общоприетия смисъл да думата. Много от тях нямат имена, а тези, които имат име не е използват за адресите.

Актау се състои от 36 микрорайона. Те използват номера от 1 до 32. Номерата отразяват реда, по който са построени. Най-старият е 3-я, едва после са се появили 1-я, 2-я и 3-А.

Адресите в този град приличат на телефонни номера. Това много спомага за търсене на даден адрес.

Особена забележителност в Актау е един маяк, който е разположен на покрива на жилищна сграда в 4-ти микрорайон. Това е единствения фар в европейската част на страната, който се намира на покрива на жилище.

За водоснабдяването на града и предприятията са въведени промишлени инсталации за опресняване, защото Актау няма естествени източници на питейна вода.  Градът напълно е осигурен с преработена морска вода.

Има различни празници. Днес празнуваме влизането на Исус в Ерусалим, който е един от най-трагичните празници в църковната история.

В този празник всичко изглежда тържествено: Христос влиза в Светия град, срещат Го ликуващи тълпи от хора, които са готови да направят от Него свой политически водач. Очакват  от Исус победа над враговете, …

Има ли нещо трагично и тъжно във всичко това?

Уви, да! Защото всичкото това тържество с радостни възгласи и ликувания, цялата надежда на стоящите там хора е изградена на недоразумение и неразбиране.

Тази тълпа, която имаше своите си очакване крещеше: „Осанна на Давидовия син, цар на Израел“, а след няколко дена щеше враждебно и с ненавист да вика: „Разпни Го!“

Какво се случи?

Народът очакваше, че Той е очаквания Месия и при влизането Му в Ерусалим, Той да вземе властта. Ще ги освободи от враговете, ще свърши окупацията. Противниците ще бъдат победени и ще бъде отмъстено на всеки един от мъчителите им.

Вместо това, Христос влезе в Светия град, възкачвайки се към Своята смърт. Народните водачи, които се надяваха на Него, обърнаха народа срещу Него. Той ги бе разочаровал. И у тях се затвърди мисълта: „Той не е очаквания Месия. Не е този, на който се надявахме, …“

А Христос отиваше към своята смърт. Той бе останал сам. През следващите дни много хора минаха покрай Него и не Го познаха.

Спасителят им каза:
– Вашият дом остава пуст, празен остава и храма ви. Душата ви е празна, надеждите ви се изгубиха, всичко се превърна в пустиня ….

Само едно нещо, може да превърне човешката пустиня в цъфтяща градина, да даде живот на нещо, което вече е станало пепел, да направи човешкото общество пълноценно и това е присъствието на Живия Бог.

Пред Бога няма нищо по-голямо и значително от любовта. Малките незабележими думи са така скъпи, а големите събития са толкова нищожни в светлината на всепобеждаващата любов.