Борислав Живков бе неженен и за това нямаше деца. Той работеше в отдел за закрила на децата в големия град.

Всеки ден се сблъскваше със с голяма нужда, не достигаха приемни родители. Накара той сам реши да направи нещо по въпроса.

В последните години Борислав отгледа повече от петдесет деца. Веднъж му се случи да се грижи за девет деца едновременно.

Когато го питаха:

– Защо правиш това?

Той отговаряше:

– Всеки път виждах дете, което има нужда, някой да се грижи за него. Ако имате място в дома си и в сърцето, вземете някое дете, обикнете го и се грижете за него.

Живков постоянно мислеше за това.

Приемните деца, които вече са пораснали и водят своя собствен живот, все още имат ключове от апартамента на Борислав. Те често го посещават в неделя.

И защо го търсеха? Защото им бе показал любовта си към тях като баща .

„Бог поставя самотните в семействата“.

В Исус вярващите съставляват едно духовно семейство.

Каквито и да са нашите предизвикателства в семейството, нашата изолация, изоставянето или дисфункцията във взаимоотношенията ни, ние можем да знаем, че сме обичани. С Бог вече не сме сираци.

Градът се бе превърнал в безрадостна място. Военните го бяха смачкали. Имаше и кой да им помага за това.

Магда вървеше припряно, а след нея припкаше Доротея. Тя едва я догонваше.

– От хора, които най-малко очаквах …. превърнаха се в зверове, – тихо нареждаше Магда.

– В това няма нищо изненадващо, – задъхано отвърна Доротея. – Властта е най-заразната болест на света.

Магда ускори крачка като жестикулираше нервно:

– Видя ли моя нехранимайко? …. За това се разведох с него. Когато се оженихме бе кротък като агънце, а откакто облече униформата се превърна в ръмжащо чудовище.

– Какво направи с доктор Василев, дето го излекува миналата година? – попита Доротея.

Марта си спомни с болка за случилото се и продължи да наслагва тъмни краски върху образа на бившия си съпруг.

– Накара го да мете улиците – тъжно въздъхна Марта. – Какво безочие и нахалство, а за благодарност да не говорим.

– И за какво беше всичко това? Кому бе нужно това издевателство? – продължи с въпросите си Доротея, посипвайки със сол отворената рана.

– Идеали, кауза, интереси …. – изсъска с досада Марта. – И за да се отърве човек от тях, искат такси, пари, много пари … Не се наситиха ей ….

– Властта е най-заразната болест в света, – глухо каза Доротея. – Няма лек за нея. Мачка и унищожава безпощадно.

В малък град бизнесмен решил да отвори заведение с дискотека. И по стечение на обстоятелствата на същата улица се намирала една църква.

Църковното ръководство се възмущавало:

– Точно до нас такова заведение.

– Това е недопустимо за нашата църква.

Пастирът на всяка проповед призовавал хората:

– Нека се молим този бизнесмен да се вразуми и да махне от нашата улица заведението си.

И те се молили.

В деня на откриването на заведението се разразила силна буря.

Мълния ударила още не заработилото омразно място за християните.

В сградата възникнал пожар и тя изгоряла до основи.

Хората от църквата много се зарадвали, но бизнесменът подал жалба в съда. Той искал да ги съди.

Съдията изслушал и двете страни и отбелязал:

– От това, което чух разбрах, че собственикът на заведението вярва в силата на молитвата, но защо хората в църквата не вярват, въпреки, че са се молили?

Колко абсурдно звучи всичко това, дори е забавно.

Какво излиза? Хората вярват, когато им е удобно и изгодно.

Това бе малко селище и хората се познаваха помежду си. Срещнеха ли се, поздравяваха се учтиво. Някой и да отсъстваше дълго време, когато се завърнеше , откриваше, че още не са го забравили.

Недялко се забърка с някаква престъпна група в големия град и заплати скъпо за това. Три години лежа в затвора.

Прибра се и на улицата срещна кмета бай Мирон.

Недялко се стъписа. Сега най-много да му каже да се маха от тук. В селището им не търпяха зложелатели и нарушители на реда, а той бе такъв. Нали затова бе зад решетките.

Кметът едва позна младежа. Недялко бе брадясал, отслабнал, а в очите му се четеше нещо гневно и язвително.

– О, здравей, Недялко! – каза кметът, като му се усмихна щедро. – Радвам се да те видя. Добре дошъл. Как си?

Недялко смотолеви объркано:

– Добре …

И продължи нататък по улицата.

Той съвсем не бе очаквал такова посрещане. …. Нещо се преобърна в него.

– Само за това си заслужава да оправя живота си , – каза си той.

Минаха години.

Недялко и бай Мирон се срещнаха в големия град. Старецът не го позна, но младежът не бе забравил бившия кмет.

Недялко го приближи, свали почтително шапката си и каза:

– Може би сте ме забравили или не сте ме познали, но ви спрях за да ви благодаря.

Възрастният мъж погледна мъжът, който го бе спрял, но така и не си спомни кой е. Отдавна се бе пенсионирал и оставил кметското място. Забравяше имена, а изглежда и физиономии.

Недялко му се усмихна:

– Когато излязох от затвора, вие ми казахте една добра дума. Не бях очаквал такова посрещане, но това промени живота ми.

За вас да поздравиш някого не е кой знае какво, но за друг това може да се окаже много важно.

Тъмнината обгръщаше вече града, когато Андрей прекрачи прага на дома си. Сега идваше най-интересната част.

Той сядаше в любимия си фотьойл, повдигаше леко крака на по-ниския стол и се връщаше към събитията, които му се бяха случили през деня.

Много хора идваха при него и му доверяваха проблемите си. На някои успяваше да помогне, но на други не, а това му тежеше.

Той се молеше всяка сутрин за Божията мъдрост в предстоящите срещи, но …

Загледа се в потъмняващото стъкло на прозореца и тихо промълви:

– Къде греша? Какво не ми достига?

– Когато хората разтварят душите си пред теб, необходима ти е помощта на Моя Дух, за да реагираш адекватно.

– Но нали всяка сутрин се моля за мъдрост от Теб, – Андрей измъчено реагира.

– Грешката ти е, че се опитваш да отговаряш на човешките нужди според знанията и представите, които имаш, но това са само малки трохи за тяхната душа.

– Нали Си с мен през целия ден?! – удиви се Андрей.

– Това не е достатъчно. Трябва и да чуваш Гласа ми по всяко време, защото само Моя Дух може да ти помогне да разбереш неизказаното, за да отговаряш с мъдрост и любов.

– Изглежда ме разсейват много неща и не чувам Гласът Ти.

– Бъди проводник на Моята любов, радост и мир. Тогава реките Ми от жива вода ще потекат към людете.

– Как да го направя?

– Опитвай се да долавяш и Моя глас, докато слушаш другите.